КАКВО ГЛЕДАТЕ? – НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ ЖУРНАЛИСТИКАТА

Лентата публикува откъси от изследването на доц. д-р Орлин Спасов относно нагласите към телевизията и телевизионната журналистика през последната година.

Кои са най-значимите журналисти и на какъв принцип е оценена работата им? – това и още от анализа на ТВ медийния свят може да прочетете в проучването - „Поглед към телевизионната продукция (2014/2015)”.

Откъсите, тук:

доц. д-р Орлин Спасов

1.      Контекстът

Годишната продукция на българските телевизионни канали за периода март 2014 – март 2015 г. ще бъде коментирана на общия фон на състоянието на телевизионната среда. Да започнем с отношението към телевизията. Национално представително проучване на агенция Маркет Линкс, поръчано от фондация Конрад Аденауер и осъществено през декември 2014 г. показва, че в България телевизията се възприема като най-обективната медия (67% от запитаните). Преднината й в това отношение е значителна. Поставените на второ място онлайн медии получават едва 23% от гласовете. Следват вестниците (16%), радиостанциите (10.5%) и списанията (1.3%). Същото изследване показва, че телевизията в най-голяма степен помага на публиката да разбере политиката, икономиката и обществото.

Пресата в България остава твърде силно зависима от политическите конюнктури, като това обяснява ориентирането на общественото доверие към телевизията. Телевизионната среда е по-регулирана, по-често е обект на мониторинг и в резултат като цяло (с отделни изключения) се придържа към по-високи журналистически стандарти от доминиращата масова таблоидна преса.

*****

2.      Изследване на номинациите за Голямата награда за телевизионна журналистика и за наградата за млад журналист или особен поглед (2015 г.)

/бел.ред. – наградата „Св.Влас, която се провежда тази година за  5 път/;

За целите на настоящия преглед на телевизионната продукция бе проведено пилотно изследване.

Задачата бе да се оценят основни български телевизионни журналисти и техните предавания от последната година. В списъка бяха добавени всички номинирани в двете категории за 2015 г.

Критериите за оценка на журналистите и на съответните предавания са пет: обществена значимост, качество на журналистиката, популярност, независимост, перспективност.

Последният критерий въвежда прогностичен момент в изследването с уточняващ текст „след пет години предаването все още ще съществува”.

Източник: Българските медии 2014. Анализ на Piero97.

 Отговорите са дадени в скала от 2 до 6. Случаите, в които журналистът не е познат, са отбелязвани с 0.

Така пилотното изследване дава възможност да се оценят не само специфични качества на отделните журналисти, но и да се направи преценка за степента на тяхната познатост сред участниците.

Резултатите могат да бъдат представени в няколко тематични среза.

Първа група номинирани (за Голямата награда за телевизионна журналистика);

Разпределението на оценките между отделните критерии дава следните резултати (представяме само топ 5):

Обществена значимост

1. Репортерите на Господари на ефира (Нова телевизия) - 167 т.

2. bTV репортерите (общо, всички екипи) – 166 т.

3. Миролюба Бенатова (Нова телевизия) – 164 т.

4. Мартин Карбовски (TV7) – 152 т.

5. Цветанка Ризова (bTV) – 151 т.

Качество на журналистиката

1. Миролюба Бенатова (Нова телевизия) – 159 т.

2. bTV репортерите (общо, всички екипи) – 157 т.

3. Репортерите на Господари на ефира (Нова телевизия) - 154 т.

4. Ани Цолова и Виктор Николаев (Нова телевизия) – 144 т.

5. Цветанка Ризова (bTV) – 142 т.

Популярност

1. Мартин Карбовски (TV7) – 179 т.

2. Репортерите на Господари на ефира (Нова телевизия) - 176 т.

3. Сашо Диков (Нова телевизия) – 175 т.

4. Миролюба Бенатова (Нова телевизия) – 172 т.

5. bTV репортерите (общо, всички екипи) – 169 т.

Независимост

1. Репортерите на Господари на ефира (Нова телевизия) - 158 т.

2. Миролюба Бенатова (Нова телевизия) – 152 т.

3. Мартин Карбовски (TV7) – 142 т.

4. bTV репортерите (общо, всички екипи) – 140 т.

5. Ани Цолова и Виктор Николаев (Нова телевизия) – 135 т.

Перспективност

1. Репортерите на Господари на ефира (Нова телевизия) - 174 т.

2. Миролюба Бенатова (Нова телевизия) – 162 т.

3. bTV репортерите (общо, всички екипи) – 161 т.

4. Ани Цолова и Виктор Николаев (Нова телевизия) – 154 т.

5. Мартин Карбовски (TV7) – 151 т.

Индивидуалният максимален брой точки, събран съвкупно от оценките на всички критерии, оформя следното общо класиране (за удобство представяме само топ 10):

1. Репортерите на Господари на ефира (Нова телевизия) - 829 т.

2. Миролюба Бенатова (Нова телевизия) – 809 т.

3. bTV репортерите (общо, всички екипи) – 793 т.

4. Мартин Карбовски (TV7) – 763 т.;

5. Ани Цолова и Виктор Николаев (Нова телевизия) – 751 т.

6. Сашо Диков (Нова телевизия) – 721 т.

7. Цветанка Ризова (bTV) – 716 т.

8. Антон Хекимян (bTV) – 702 т.

9. Димитър Цонев (БНТ) – 696 т.

10. Валя Ахчиева (БНТ) – 683 т.

.................................................................................................................

 Отношението между рейтинг и качество трябва непрестанно да бъде проблематизирано.

 Показателно е, че изключително добри телевизионни продукти могат да бъдат създавани и извън зоната на най-комерсиалната продукция. Притискането на журналистите с изисквания за високи рейтинги често може да е контрапродуктивно.

В книгата си „Телевизионни истини” Джон Хартли се пита за метафизиката на медията и задава въпроса „какво е „е”-то на телевизията”, когато казваме, че тя е еди-какво си. За Хартли телевизията сама по себе си няма „е”, в нея няма нищо метафизично, тя няма същност, няма трансцедентални свойства, не притежава нещо „което да се абстрахира или универсализира”. „Телевизия е продукт на историята и следователно подлежи на промяна. Тъй като тя няма същност, телевизията е определена от своя контекст”, отбелязва Хартли.

Какъв тогава е контекстът, който определя същността на българската телевизия? Какво през последната година я прави това, което е?

 Разбира се, имаше много събития, които тя показа и коментира – избори за европейски парламент, предсрочни парламентарни избори, природни бедствия, проблемите с бежанците, конфликтът в Украйна, съдбата на „Южен поток”, 25- годишнината от началото на прехода и др.

Макар че, ако се доверим на обобщението на Мартин Карбовски, ще трябва да приемем, че „през 2014 станаха само две неща. Съсипана беше една банка. По-късно изчезна един шеф на ДАНС. Другото е без значение. Медиите участваха и в двете събития. […] Вместо да ги предотвратят”.

Независимо, че събитията бяха повече, включително и с участието на медиите, Карбовски е прав, че телевизията по-трудно предотвратява неща, отколкото ги причинява.

(Виж: Hartley, John (2008). Television Truths. Blackwell Publishing, Oxford, UK, p. 9 and p. 221. 10 Виж: http://www.lentata.com/page_6315.html.)

Ако трябва да бъда максимално критичен, усещането за разглеждания период е за липса на нещо ново, на свежи и инспириращи идеи.

Откъде идва това усещане? Има два модуса, в които в момента се случва телевизионният разказ, или, както би казал Ролан Барт, телевизионният мит. Проблемът е в това, че и двата основни разказа възпроизвеждат познати неща и легитимират познато статукво.

Остатъчен постмодернизъм

Първият разказ е постмодерният. Сега той вече е с ретро звучене, идва като ехо от друга, почти далечна епоха. Той възпроизвежда чувствителност от втората половина на 80-те и от 90-те години на миналия век. Казано с други думи, в него оцеляват подходи към телевизията от преди решителния възход на интернет, от преди момента, в който социалните мрежи промениха неузнаваемо медиите. Постмодерният разказ обаче е носталгичен и това го прави популярен и харесван. Лесно го откриваме например в предаванията на Сашо Диков.

Освен при Диков, постмодерният ретро разказ може да бъде наблюдаван в предаванията на Кеворк Кеворкян и на Мартин Карбовски.

Неслучайно Карбовски дълго работи с Кеворкян и на практика възпроизвежда до голяма степен същата школа, но в други жанрови форми. Самите названия на предаванията му са показателни с ретро звученето си: „Фронтова линия”, „Отечествен фронт”.

В тази парадигма журналистите са по-монологични, по-деспотични, съответно по-малко демократични, защото в по-голяма степен са самодостатъчни. Те по-малко се интересуват от публиката – смятат, че тя им е гарантирана, каквото и да направят – затова могат да правят какво пожелаят. Тези журналисти лесно стават номади, без проблем се местят от телевизия в телевизия. Те могат да са в елитарна медия, но могат да са и в периферна. Това не е от голямо значение, защото в условията на постмодерния разказ публиката не е толкова важна, по-важно е кой говори.

Зрителят се разглежда като следващ журналиста, така както фенът следва рок звездата. Диков, Кеворкян, Карбовски и останалите представители на този ретро разказ отлично илюстрират нарцисизма на постмодернизма.

Разбира се, става дума за добре играни роли, инсцениращи провокация, но и носталгичен сантимент. Постмодерният разказ лесно вмества в себе си хора с диаметрално противоположни журналистически подходи и репутация. Особено представителна за него е фигурата на проф. Юлиан Вучков. В контекста на остатъчния постмодернизъм политическото има по- скоро олекотен характер, защото то е повод за изпъкване на личността на самия журналист.

Днес постмодернизмът излиза евтино и може да се прави в скромни телевизионни студиа. Ретро постмодернистите са харизматици. За тях телевизионната технология принципно не е от толкова голямо значение: кадрите могат да са заснети от ръка и картината размазана, или оборудването на студиото да е бедно. Важно е присъствието. Ако на технологията се гледа по-ангажирано, това е,  за да може тя отново да се подчини на личността на водещия и да я изтъкне още по-силно (както е например при Кеворкян).

Ако носители на постмодерния разказ като Диков и Карбовски са харизматици и скандалджии, журналистите от новините и сутрешните блокове са повече технократи, ориентирани към рейтингите и към успешната реализация на продуктите на пазара. Творчеството все още е възможно, разбира се, но опасността е да се появи чиновнически дух при изпълнение на рутинните журналистически задачи.

 Често се забравя за популярността на местните медии и за значението им за локалните общности. Това е самостоятелен медиен свят, който има богат собствен живот и често решава важни проблеми: контролира действията на местната власт и на администрацията, реагира на екологични и други проблеми, информира за културни събития. В други случаи предаванията представят забележителности или населени места в съответния регион.

Не бива да се забравя, че в тези медии публицистика и разследвания по принцип се правят по- трудно, защото средата е по-малко анонимна и съответно рискът от натиск върху журналистите е по-голям.