Малко й е. Малко ни е!

Уплашена съм.

Сериозно съм уплашена, че живея на място, където  под Интернет новина относно абсолютно жалка присъда (глоба от 1500 лв), която получиха трима „мъже” за това, че заляха  жена с блажна боя, от което тя едвам не ослепя... Под същата тази статия чета десетки коментари - „малко й е”, „заслужила си го е”, „тая к*рва к’во е очаквала друго”, „тази е паталогична лъжкиня, играе си с мъжете, малко й е стореното”.

Чета и мисля – какви ли са хората, които изпитват почти оргазмено удоволствие да злорадстват? Не, то не е и злорадство точно. То е уродливото чувство, че е настъпила някаква справедливост. Това е по-страшното.

Толкова сме загубили таланта да отсяваме кое е правилно и кое грешно, толкова сме се зарили в неспособност да дефинираме моралното, и да го следваме, че...

Когато се появява едно момиче на име Нона, което изневерило на някой си Петър, този Петър решава, че ИМА ПРАВО, заедно с приятелчетата си да се изгаври с въпросната Нона, като я залее с блажна боя. Тройно нападение – двама заливат, един снима, всички се смеят, а тя ще се моли да не изгуби очите си. Жестоко.

И тази гавра има почитатели, които дори са леко разочаровани, че наказанието на к*рвата не е било достатъчно! Малко й било.

Това означава ли, че сме се върнали към крумовите закони?

Крадеш – режат ти ръка; изневеряваш – заливат те с боя. (най-малкото)...

Как само с лекота се възмущаваме на чуждото варварство – отвращаваме се от мюсюлманите, които пребиват жените до смърт с камъни, режат глави на журналисти в ефир или закопават прегрешилите мъже в земята до главата...

От нашето лично варварство обаче – ние не се отричаме. А то, варварството, се радва, че ИЗНЕВЕРИЛАТА си го е „заслужила”.

Не се срамуваме. Считаме го за ПРАВИЛНО.

Само дето, когато на едно място насилието е дошло в отговор на постъпка на свободния избор, каквато е изневярата (или аз не съм разбрала изневярата да е инкриминирана и считана от закона като наказуемо действие?!а и да беше инкриминирана, съдът решава какво е наказанието, не Петър и приятелчетата му...) – значи, закъсали сме го.

Да, изневярата е кофти нещо. Не е етично. Не е честно. Може да е мега подло. Обаче, подлостта не подлежи на съдебно преследване. А в съвременния демократичен уж свят, всички сме се съгласили, че изневярата не е „престъпление”, а избор. И е работа между двама души. Техен си проблем! И този проблем не може да се решава с публичен линч, с „винкели”, „киселина” и прочее предложения от коментиращите новините...

Може би Нона е кофти човек. Или пък добър човек. НЯМА ЗНАЧЕНИЕ всъщност какъв човек е тя. Защото онова, което е направила е в сферата на личното. И там всеки се оправя сам – ще страда ли, ще се пропие ли, ще си намери друга жена ли...Не се знае. Знае се само, че не можеш да се саморазправяш с тормоз...

Онова, което е най-вбесяващо от всичко обаче, е, че оценката „заслужила си го е”, идва от хора, които съм сигурна, че НЕ изживяват всяка секунда според кодекса на честта. Убедена съм в това.

Всъщност точно тия дето крещят – убийте изнверилата, утре ще изневерят, вчера са изневерили, а в други ден ще набият онази, която им е изневерила.

Не за първи път чувам такива реплики. Самодоволни от гадостта.

Чух ги дори преди години покрай случая на Яна в Борисовата градина.

„Ама какво е търсела там, сама в тъмното?”, „Ами къде е тръгнала да се мъкне пияна с няк’ви непознати?”, „Свестните момичета не им е мястото посред нощ в Борисовата, и то сами”....

Слушах тия приказки и мен също ме избиваше на агресия. Искаше ми се да им строша нещо в главите на тия, които го говорят...

Ще си кажеш, че живеем в страната на девиците и порядъчните люде, сякаш сме  изтъкани не от мас и епител, а от добродетел, та ни се струва НЕРЕДНО, че момиче било само, късно, в централна градска градина!

Като поотшумя гневът ми, разбрах, че това е лицемерие и то тепърва ще ни носи още беди.

Първо, защото е жестоко – допуска равенство между избора с кого да спиш и наказанието да бъдеш бит или убит.

Второ, то е нечестно, защото почти всички живеем в пиене, разврат и фалш, но на официално ниво претендираме да сме конкуренция на майка Тереза...

Трето, защото е първобитно. Амебно. Безчувствено. Като камъка, хвърлен по убитата жена на площада...

И четвърто, защото означава, че наистина нямаме мерило. Обществено.

Съдът е измерил – глоба от 1500 лева за гаврата с блажната боя. Коментиращите биха предпочели публичното разпъване на изневерилата и късане на месо от кокал. И всичко това, докато живеем сред останки от държава, останки от нормалност и останки от живот.

Да.

Премислих добре репликата „малко й е”.

Напълно вярно... Само една лека редакция: с такова мислене и с тази жестокост към ДРУГИЯ, внезапно осъзнах, че репликата е – МАЛКО НИ Е.

И си заслужаваме живота...