Куманово. На 70 км от българската граница. Напрежението ескалира!

Случващото се в съседна Македония сви сърцата на много българи. Невъзможно е да останем безразлични.

Трагедията в Куманово е притеснителна за нас, най-малкото, защото е на едва 70 км. от родните граници.

Отговорните за нея са Aрмията за национално освобождение (АНО)  - терористична група косовски мюсюлмани,  които нахлуха в територията на Бившата югорепублика Македония (БЮРМ) и атакуваха местните представителства на държавните институции.

Според сръбските медии целта на шиптърите е създаване на Велика Албания, подкрепяна от САЩ. Тя включва днешните Албания и Косово, сръбската области около Прешево и Медвежа, западна Гърция (област Янина) и половината от териториите на БЮРМ и Черна гора.

В сблъсъците са загинали 43 шиптъри, а последната група от 27 души се предаде сама. Жертви обаче има и сред полицаите – по последни данни те са 8, а броят на цивилните жертви е все още неизвестен.

Екшънът, разразил се съвсем близо до нас, остана някак пренебрегнат от родните политици...

Борисов сподели, че „Македония ни е много скъпа и важна“ и поясни нуждата от стабилна държава.

Плевнелиев в типично празно обръщение изрази тревога и призова проблемите да не се разрешават с оръжия, а по демократичен път.

Местан с цялата си наглост пък заяви, че „Куманово трябва да е урок за българските политици“. Може би намеква, че, както  мюсюлмани създадоха република Косово от Сърбия и република Илирида от Македония, в България ни чака същото? Лидерът на ДПС уж осъжда етнорелигиозния радикализъм и екстремизъм в Македония, но умело злоупотребява с етническата толерантност в България и сее раздор.

Същият раздор сеят и терористите в Македония – настройват християни срещу мюсюлмани и македонци срещу албанци.

По темата лидерът на ВМРО  Красимир Каракачанов каза, че това, което се случва в Македония, е вследствие от етническото противопоставяне в страната още от 2000-2001 година, когато в Македония имаше гражданска война.

„Тогава конфликтът започна по същия начин”, припомни той. „Преди десетина дни една подобна група в Западна Македония завладя един полицейски участък, но тогава нямаше такова радикално отношение от страна на властите", напомни той и добави: „Може би тази въоръжена група дойде като един добър повод за властите в Скопие, за да направят една шумна акция и да изместят фокуса от протестите срещу тях към темата с албанския сепаратизъм".

Според Красимир Каракачанов проблемите се заложени още с Охридския договор, предоставящ извънредни права на албанското население в Македония.

За него в ефира на Нова ТВ разказва политологът Антон Тодоров: „През 2001 година беше подписано Охридското споразумение, в което залегна една промяна в конституцията, според която за всяка етническа общност, която достигне 20% или повече от населението на страната, автоматично нейният език става официален. В момента в Македония албанският език е официален. Най-интересното е, че свръх прочитът на това споразумение изисква албанският да се изучава и от хората с македонско самосъзнание...В БСП през 1995-1996 година имаше цяла група, която работеше по въпроса какво ще се случи след изчезването на Македония", коментира Тодоров.

Каракачанов призова България да не си мълчи за Македония, а да излезе с позиция, че е против нарушаването на всякакви граници и против всякакви опити да се решават подобни проблеми с насилствени средства.

Дали България ще има сили да заеме категорична позиция по въпроса?...