Симеон Сакскобурготски с писмо до патриарх Неофит! Краят на един скандал...

След като дни наред се водеха спорове – противоконституционно ли е решението на Светия Синод да споменава Симеон като цар на българите в своите богослужения и вълненията около това решение, в крайна сметка, на сайта на Българската патриаршия вече се появи официалното писмо до патриарх Неофит.

В него, Симеон Сакскобурготски припомня, че е получил царско помазание през 1943 година в дворцовия параклис “Св. ап. Петър и Павел”. Но с оглед на реакциите към решението на Синода и внесения „смут в обществеността”, Симеон II моли патриарха и митрополитите – „молете се, както всякога досега”, с което става ясно, че иска решението на Синода да бъде отменено и явно това слага точка на скандала.

Ето и пълния текст на писмото:

„София, 6 май 2015 г.,

Св. Георги Победоносец

ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Синовно благодаря на Светия Синод на Българската православна църква за единодушно взетото решение да възстановите стародавната традиция на поменаване по време на светата Божествена Литургия, както и за удостояването ми с Ордена “Свети Иоан Рилски Чудотворец”.

На Ваше Светейшество и Високопреосвещените Ви събратя е известно, че още от деня на своето рождение, по стечение на историческите обстоятелства, съм неразривно свързан със съдбините на родната ни Църква. На 12 юли 1937 г., Петровден, в дворцовия параклис “Св. св. първовърховни апостоли Петър и Павел” получих светите Тайнства - Кръщение и Миропомазание от Светия Синод в пълен състав.

Преди 72 години, в трудни и превратни времена, наследих Престола на Българските Царе. Тогава, в деня на Св. Симеон Стълпник, в същия храм, приех от благодатните ръце на приснопаметните митрополити и своето второ – Царско Помазание, което, съгласно древната традиция, ме приобщи към Църковния сонм.

През целия си живот съм пазил ревностно завещаната от моя Баща Православна вяра, която предадох на своите синове Кардам (1962-2015) и Кирил, кръстени от покойния Левкийски епископ Партений.

Точно преди 60 години, в деня на своето пълнолетие, положих отредената от Търновската конституция клетва неизменно да служа на своя народ. Тези клетвени слова потвърдих и през 2001 г., в присъствието на блаженопочившия Ви предшественик Патриарх Максим, пред Народното събрание в другото си качество – на демократично избран министър-председател на утвърдената от Конституцията от 1991 г. Република България.

Всеизвестно е, че в годините на своето изгнание, а по-късно в Родината и до днес, съм полагал и полагам непрестанни усилия за помирение и преодоляване на каквото и да било разделение. Единството и мирът в Българската православна църква всякога са били за мен от първостепенна важност.

ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

В настоящия момент, макар синодалното решение да благославя молитвена форма, принудително отменена под натиска на атеистичната власт и която не застрашава по никакъв начин съществуващия днес конституционен ред, стана повод за необективни тълкувания, грозни внушения и жалки спекулации, които внасят смут в обществеността и дори в очите на Синклита.

Предвид това, моля, Ваше Светейшество и Високопреосвещените митрополити молете се, както всякога досега, преди всичко за целокупния ни народ, а за този който Ви целува десницата помолете се тихо в сърцето си!

СИНОВНО ВАШ, СИМЕОН ІІ

НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО

Г-Н, Г-Н НЕОФИТ,

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВЕТИЯ СИНОД

НА БЪЛГАРСКАТА ПАТРИАРШИЯ”