„Светият Синод вкарва политиката в църквата!” Сагата продължава?

Висшето ръководство на Българската православна църква реши преди дни при извършването на обществени и частни богослужения във всички църкви и манастири в диоцеза на БПЦ да се споменава името на Симеон Сакскобургготски като цар на всички българи.

Решението бе публикувано на сайта на Св. Синод и е прието по искане на Пловдивския митрополит Николай. Мотивите на синода са, че Сакскобурготски никога не се е отказвал от своята титла - според каноните той трябва да се споменава като такъв.

Този факт обаче се прие  на нож, както сред хората в социалните мрежи, така и сред политиците.

И Георги Първанов, и Росен Плевнелиев се обявиха против обявяването на Симеон за „цар на българите“.

Президентът Росен Плевнелиев призова Светия синод да преосмисли решението си, според което Симеон Сакскобургготски ще бъде назоваван като „цар на българите. Той отправи призива си след празничната литургия по повод 1150 години от покръстването на българите. „Днес честваме великото дело на княз Борис І - Михаил, който направи българите народ. Важно е всички да си спомняме неговия завет и политическите и духовни лидери да се научат на неговото дело, за да пребъдат българите във вековете", заяви Плевнелиев и си пожела политическите и духовните лидери, да работят за единство на народа.

Лидерът на АБВ, Георги Първанов, коментира решението на Светия синод по следния начин  - „Не мога да се меся в синодалните работи, но мога да припомня, че на референдум по темата "Република или монархия", проведен преди 70 години, 90% от българския народ се е произнесъл за република. Почти по същото време се провежда и избор за Велико народно събрание, където опозицията получава около 1,2 млн. гласа. Не препоръчвам на никого да ревизира този вот сега от дистанцията на времето".

С мнение по темата се включи и преподавателят по конституционно право в Софийския университет д-р Атанас Славов. Той заяви, че „решението на Светия синод да споменава Симеон Сакскобургготски като цар на българите противоречи на Конституцията. От гледна точка на публичното право такава царска титла няма и не се признава в България.“.  След това добави още, че „ползването на такава титла като обръщение може да има само символично и номинално значение, като израз на историческата традиция и приемственост, още повече, че църквата и държавата са отделени по Конституция.“. Славов изказа категоричното си мнение, че използането на титили от страна на църквара е проблем – „Нашата църква, титулувайки Сакскобургготски цар на българите, тя очевидно използва титлата, която той има по силата на Търновската конституция. Очевидно църквата заявява вярност и принадлежност към конституционния ред, установен в нея, което вече е съществен проблем. Това е един дуализъм, който, от гледна точка на действащото публично право, е недопустим".

„Очевидно е, че Светият синод вкарва политиката в църквата. Решението вкарва разделение между самите християни", каза още преподавателят.

Политологът Даниел Симов заяви в ефира на радио „Фокус“, че България е парламентарна република и българското общество стои твърдо зад това. Според него това решение има някакво политическо послание и може би е реверанс към историческата роля на Симеон Сакскобургготски, но идва в контекста на една парламентарна република и не бива да му се придава такова голямо значение. „В България властта произтича от волята на народа, а не произтича от волята на Господ или от някакви религиозни причини. В крайна сметка, ние сме взели решение като нация, като народ да живеем в република, да живеем в демокрация и това е основата на властта в страната. Каквото и да е посланието на решението на Българската православна църква, то не може да противоречи на тази логика“, категоричен е Смилов. Политологът коментира още, че Симеон Сакскобургготски едва ли ще се завърне в политиката, защото реалното основание за участие в нея е обществената подкрепа, а той не се ползва с такава.

По думите на Смилов липсата й не може да се компенсира с подкрепа от групи интелектуалци или решения на Светия синод.