Не давайте на децата ви да четат това! Истинските истории за Пепеляшка и Снежанка са шокиращи...

Всички като малки сме обичали приказки. Без нзачение как сме ги научили – дали сме  ги чели, разказвали са ни ги, гледали сме ги - историите за Снежанка, Пепеляшка, Спящата красавица, Рапунцел се знаят от малки и големи.

НО, явно не сме запознати с всичко относно любимите герои.

Всъщност – нещата не са съвсем такива, каквито си мислим...

Оказва се, че преди Братя Грим, Шарл Перо и Андерсен да напишат историите във вида, в който ги познаваме днес, тези приказки са писани, за да плашат малките деца и всъшност са доста мрачни...

Сега е време малко да разрушим детските ви спомени и да видите ОРИГИНАЛНИТЕ приказки.

Моля, не показвайте това на децата си.

Спящата красавица

Приказката за спящата красавица, както я помним, е за красива девойка, която заспива 100-годишен сън, след като е убола пръста си на вретено. След това идва принцът, целува я, тя се събужда, влюбва се в него, женят се и заживяват щастливо до края на дните си.

Оригиналът обаче не е толкова сладък. Там младата жена заспива заради проклятие, а не заради вретено и всъщност не я събужда целувката на принц. В замъка на красавицата пристига крал, вижда я, че спи, и прави нещо, което най-общо може да се характеризира като изнасилване. След 9 месеца хубавицата ражда две деца (докато все още си спи), едното, от които засмуква пръста ѝ и премахва проклятието.

Златокоска и трите мечки

Всички помним тази мисла история! Чаровната Златокоска се вмъква в къщичка в гората, изяжда три купички с храна, сяда в три столчета и накрая заспива в легълцето на най-малката мечка. Когато мечките се прибират, я виждат, тя се събужда и побягва през прозореца.

Оригиналът (датиран от 1837 г.) има две вариации. В едната - мечките намират Златокоска в легълцето, разчленяват я и я изяждат. В другата - Златокоска е дърта вещица – в този случай тя все пак успява да избяга през прозореца… но при падането си троши врата и умира.

Снежанка

Няма смисъл да разказваме приказката, нея я знаем всеки. Не всеки обаче е наясно, че в оригинала, записан от Братя Грим - мащехата иска от ловеца не сърцето на убитото момиче, а нейните черен и бял дроб  – за да ги изяде.

Друго – в оригиналната приказка Снежанка не е спасена от отровната ябълка чрез целувка, а понеже била натоварена безжизнена на коня на принца и от друсането тя я изплюла.

И последно за Снежанка – краят наистина е щастлив. В него Кралицата е принудена да танцува до смърт, обута в нагорещени метални обувки.

Малката русалка Ариел

Прочутият филм на „Дисни“ за малката русалка завършва с весела сватба между нея и принца.

Но това съвсем не е така в оригиналната история. Там, най-общо, Ариел, тъкмо превърнала се в човек, вижда как принцът се жени за друга. Тя е толкова разочарована, че първо мисли да го убие, но после се отказва, хвърля се в морето и се превръща в морска пяна.

Като цяло Андерсън не променя много историята – в неговата версия Ариел става „дъщеря на въздуха“ и зачаква да отиде в Рая, което казано с други думи пак си е умиране...

Рапунцел

В детската приказка и сравнително новия филм за Рапунцел - принцът се качва в непристъпната кула по дългата златиста коса на героинята.

В оригинала на Братя Грим от 1812 г. обаче, това не се случва веднъж – принцът посещава момичето толкова пъти, че тя забременява. Рапунцел става дебела, дрехите ѝ отесняват, вещицата вече няма нужда от нея и я пуска да си ходи.

Финалът е самотна майка, която ражда близнаци насред дивата природа.

Червената шапчица

Повечето от нас знаят тази приказка по следния начин: Червената шапчица отива при баба си, вълкът я чака там на нейно място, изяжда я, идва добрият ловец, убива вълка и - Червенушата и бабата са спасени.

Оригиналът на Шарл Перо е друг – младо хубаво девойче с червена шапка отива към къщичката на баба си в гората. По пътя обаче Вълкът ѝ дава погрешни инструкции как да стигне – и тя се оказва първо в бърлогата му, а после в стомаха му. Тук историята свършва – няма ловец, няма баба, само преял вълк и мъртво дете. Поуката е да не се получават съвети от непознати.

Пепеляшка

Корените на тази приказка са още от I в. пр. Хр. – тогава Пепеляшка се казва Родопис и е записана от Страбон. Там историята е сходна с онова, което знаем днес – завършва със сватба на героинята за принца и с венчавки на двете ѝ доведени сестри за двама лордове. Липсват само стъклените обувчици и каляската от тиква.

Векове по-късно, обаче, Братя Грим записват далеч по-мрачната версия. В нея злите доведени сестри направо си режат части от стъпалата, за да се съберат в загубената стъклена обувка. Деянието им е разкрито пред принца от два гълъба, които същевременно изкълвават очите на сестриците.

До края на живота си те остават слепи просякини, а Пепеляшка заживява в лукс и охолство в двореца.

Край.