На изток от рая. WC-география.

Знаете ли какво е ГИГАНТСКИ ГОВНАР – новото същество, което до лятото ще се роди в химическите тоалетни в столицата и устойчиво на всичко ще превземе света?

А знаете ли коя е най-новата „закачка“ между младите хора у нас?

Да те затворят в химическата тоалетна и да я съборят върху вратата й. Страшен смях. Защо си нямаме луна-парк в столицата и защо „София Ленд“ затвори?! – в Щатите не се намират химически кенефи, иначе досега и Дисни Ленд  да беше фалирал.

Изобретателността в извращенията е новата ни национална гордост. Васил Левски, Ботев Пловдив, Николета Лозанова и гениалните перверзии. 

(За тези малко от вас, които никога не са влизали доброволно или насила в химически кенеф ще поясня, че посещението на тясната кабинка те трансформира. Вътре преживяваш катарзис. Болката на сетивата е катаклистична и затова душата се извисява и достига нови измерения. Ацетонът замъглява съзнанието, но отваря третото око. И ти съзираш истината отвъд лайната. Ето това се случва. Когато излезеш и картината започне да се прояснява отново – виждаш десетте човека, които са се наредили на опашка, за да получат същия експириънс. И ти не знаеш – дали да ги убиеш, за да ги спасиш от инквизицията или се радваш, че не си единственият на този свят, който е посетил машината на времето за завръщане в Средновековието. Или в Ада. А, де...)

И така – този инкубатор на извънземни енергии, на нови исполински форми на живот, този уред за мутация, това оръжие за масово изтребление – работи за нас. Съществува заради нас. Посветен е на най-естествените ни нужди – да се изпикаем и да се посмеем. Острата кашлица, съпроводена със спазми за повръщане е само страничен ефект. Нещастен случай би било някой в крайна сметка да се удави в чуждите лайна. Нещастен, но не и прецедент за географскити ни теснини. Така че, всичко е наред.

Освен еволюцията. Която както знаем – нищо не може да я спре и тя продължава напред като ни претопява в лайняно-химическия разтвор. И така се израждаме в по-устойчиви същества.

Някой ден ще търсят липсващото звено между хората и ГИГАНТСКИЯ ГОВНАР – и това ще бъдем ние – столичаните в България от първите години на 21-ви век.

Аз имам против да позволя на свръх-естествената смрад да попие в тялото ми, да стигне до органите ми и да ме осени просветление. Не съм готова. Имам против и имам пари. И си мисля – мога с тези пари да платя на някое заведение, за да използвам умерено-нормалната му тоалетна, след която отново ще бъда себе си. Умерено-нормалните тоалетни пред Народния театър например – отново са химически. Заключени химически тоалетни с по-ниско съдържание на ацетон. Достъпът до тях е строго ограничен, преди да те допуснат подлежиш на проверка, фейс-контрол, трябва да представиш членска-карта, лични данни, спестовни сметки, свидетелство за съдимост и най-вече!!! да си клиент на заведение с (раз)плетени столчета и съдрани чадъри.

И аз й казвам на сервитьорката – обърнете внимание, че е жена – „Мога ли да ползвам тоалетната, кажете колко парички да ви оставя и държа банкнота в ръце и бъркам в портмонето си за по-голяма, докато наблюдавам, как очите и устните й се присвиват, а носът се разширява! – „Не може. Тоалетната е само за клиенти на заведението.“. Грешка. Помислих, че жена би разбрала друга жена, че човек би се „смилил“ над друго човешко същество. Не.

Ново заведение, сходна сервитьорка – „Само за клиенти на заведението!!!“ ме отрязва още по-грубо тя. И питам – „Може ли тогава една минерална вода.“ ВНИМАНИЕ! ОТГОВОР! „ВИЕ ИЗНУДВАТЕ ЛИ МЕ?!?!?“ Какво ви се е случило, бе, хора?!?! Момичета! Жени! Човеци!

Отивам в популярно заведение на хора със средства (склонна съм всеки момент да се разплача от невъзможност да продължа прехода и търсенето на тоалетна). Готова съм, ако ми откажат - да седна там и да пия и ям, докато не посетя тоалетната поне 12 пъти.

„Здравейте, може ли да си платя, за да използвам т...“, „Моля ви, заповядайте - по стълбите и после вдясно.“ Туше. Тук водата беше 4 пъти по-скъпа от отчаяното парк-кафе-бирария-кръчма. Тоалетната няма да ви описвам, но беше по-хубава от тази в моя дом. И хората бяха различни – може би, защото радиацията от химическите тоалетни още има ограничен периметър и не стига до тях.

Може би, защото мизерията ни прилича на химически кенеф – отвратителната ни единствена опция, която вмирисва себе си и всичко околно като ни подтиква към извращения и перверзии.

Може би малко повече пари означават – малко повече човещина.

Може би скъпият парфюм наистина е антиподът на лайното.

Може би скъпо платената сервитьорка не бива да се срамува от работата си. За разлика от онази в откритата кръчма пред Народния, която е редно да изпитва срам дори и от себе си.

Може би в тази държава не заслужаваме чисти тоалетни.

Може би не можем да си ги позволим. Със сигурност щом посещаваме тези, не ни пречат достатъчно. Представете си какви хора сме – не ни пречат достатъчно лайната, които са ни до шията.

Знаете ли какво е ГИГАНТСКИ ГОВНАР – новото същество, което се роди в химическите тоалетни в столицата и я превзе. Очаквайте скоро – и в други градове.