ЛУДИ ВЪВ ВЛАСТТА

За трета поредна година България оглавява класацията на Галъп Уърлд за „най-страдащ” народ. Според публикуваната тези дни информация, 39% от българите (най-голям процент от всичките 230 страни в света) определят живота си като страдание. Този факт, разбира се, влияе върху състоянието на психичното здраве на обществото.

По официални данни на националния консултант по психиатрия, над 20 процента от българите имат психични проблеми. Значи, около 1,5 млн. души са с някакво психично разстройство. Всеки пети български гражданин се нуждае от медицинска помощ по повод на свое психично отклонение. Това се отнася и до хората, които са във властта, тъй като обществената практика и законите у нас изключват възможността за установяване и контрол върху истинското състояние на техния психичен статус.

Във всички власти – в изпълнителната, в Парламента, в съдебната власт (както показва съдийската афера в СГС) – има психично болни персони, като тяхното състояние в някои случаи се доближава до невменяемост.

Сега в правителството поне трима от министрите не са с добро психично здраве. 

Те управляват съответния сектор в държавата, вземат важни решения, влияят на общественото битие и може би са част от причините то да е в такова плачевно състояние: ние сме най-бедната, най-болната, най-корумпираната, най-порочната, най-нещастната и най-бързо изчезващата нация в целия свят.

Така стоят нещата и в съдебната власт. След като няма психологически тестове, напълно естествено е и 20% от депутатите в Народното събрание, които са извадка от целокупното българско население, и те да са с психични отклонения. Даже са повече, тъй като в много случаи, политическата активност на някои хора се дължи тъкмо на психични деформации.

Значи, в Парламента коват закони около 50-60 души, които не би тябвало да са там. Поведението, речта, външният вид, мимансът, жестовете и действията издават кои са тези хора и какви са техните психични проблеми.

Четирима от водачите на партиите в Народното събрание определено са с сериозни психични страдания и се нуждаят от медицински грижи. Това е ясно на много голяма част от българския народ.

Единият от тези хора е с остро биполярно афективно разстройство, с гневни хистероидни пристъпи, с неадекватни прояви на агресия в обществена среда и др. Визуалната психодиагностика сочи и злоупотреба с психоактивни вещества. Вторият партиен шеф е обсебен от натрапливи систематични налудни идеи за преследване (може би персекутивна параноя) и илюзорно малтретиране на определени общностни групи. Тези идеи владеят съзнанието му и управляват все по-често поведението му в Парламента и извън него.

При третия партиен лидер, общо взето доста невзрачна личност, се наблюдават главно кверулантни (роптаещи) форми на шизофрения, които се проявяват в причудливи асоциации, странни идеи, деспотизъм, патологична подозрителност, обидни квалификации и неестествено угодничене по отношение на доскорошни политичеси врагове.

Четвъртият партиен шеф, най-маститият, е с подчертани месиански акцентуации на характера, с мания за величие и с ярък нарцисизъм. Той има специфично тарикатско-провокативно словесно поведение и е обсебен от екзотични и гротескни идеи и практики. Напълно е убеден (без никакво основание) в гениалността си. Очевидно е, че и във властта са нужни тестове за пригодност.

акад. Петър Иванов, 
БАНИ