След стиха на Калин Терзийски за Желю Желев се появи и поема за Вежди Рашидов. Нови проби във Фейсбук поезията!
РАШИДОВА ВЯРА
Ето – аз дишам,
работя,
живея
и статуи вая
(тъй както умея).
В живота съм Вежди,
но всъщност Рашидов,
дори съм културен,
доколкото мога.
Със Пееф сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя аз Пееф.
Напротив, напротив! –
Дори да цедирам,
дори да овърдрафтирам,
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Върнете!
Върнете!
По-скоро върнете ми
влога, злодеи!"
За влога – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
с отряд 28 в небето,
бих влезнал във стая с Валерия,
двама самички,
бих търсил
в простора
на Блъсков дълбоката глътка!
Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още влог имам,
че още ще бъда.
Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? –
процентче
от моята лихва,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.
Какво ще остане
от мене тогава? –
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право –
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
на Лувър със Бойко.
Моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
със влога със лихва?
А как ще щурмувате лихвата с влога?
Синдици?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Делян я цедира
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
Публикувано във Фейсбук профила на Теодор Михайлов.
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.