Война на световете. Училище тормози ученик с церебрална парализа?

В последните години все по-активно навлиза идеята за интеграцията на „различните деца“ в общообразователните училища.

Но тази интеграция в повечето пъти изиграва лоша шега, както на децата със  специални образователни потребности (СОП), така и на техните родители и връстници.

Това се случва и на 7-годишен първокласник с детска церебрална парализа.

Детето няма специални потребности. Заболяването му се изразява в много лека форма - детето играе, учи и общува свободно, просто има проблем по отношение на силата на ръчичката и крака, който е по-къс с 2 см.

Диагнозата не изисква инвалидна количка, както в много от случаите. Момченцето просто има затруднения с обличането и с покриването на нормативите по физкултура, затова и е освободено от часовете по физическо възпитание, пише в. Стандарт.
Проблемите на момчето започват, когато родителите му го записват в първи клас на 20-то ОУ.
По разказ на родителите - директорката приела присърце интеграцията на детето в новото училище, защото малките деца могат да бъдат много крайни в думите си към по-различните деца.
Всичко на думи изглеждало перфектно. Но проблемите не закъснели още през първата седмица...
Децата в класа обиждали малкия първокласник с грозен прякор, дори пеели песничка, свързана със заболяването му.
Учителите от своя страна вместо да успокоят напрежението между децата, те намекнали, че проблемите идват от 7-годишното момче.
Скоро инцидентите зачестили - имало случай, когато деца са ритали детето в двора на училището. Срещите с училищния психолог и с педагогическия съветник не помогнали особено - психоложката посъветвала майката да го научи „когато го бият, да им задава въпроси и да разбере как се чувстват те и защо го бият”. Родителите на детето дори не могли да повярват на думите на психоложката.

Майката на детето разказа, че малчуганът няма физическата сила да се сбие с другите деца.

Когато разтревожените родители се обърнали към директорката за помощ  тя ги посъветвала да поговорят с родителите на децата, които го атакуват. 

Но резултат – никакъв.
Имало ситуации, в които им връщали детето с ожулено лице, но никой не взел мерки да разговаря с нападателите му.
Няколко седмици по-късно нещата се поуспокоили. А родителите на малчугана решили, че се е свършило със системния тормоз.
Докато един ден не дошло обаждане от отдел „Закрила на детето” към „Социално подпомагане”.

От обаждането станало ясно, че 7-годишното дете е определено като „дете в риск“ . На срещата споделили, че сигналът е подаден от директорката на 20-то ОУ и педагогическия съветник.

След проверка от „Закрила на детето“ установили, че няма основание за токова съмнение, а именно че е „дете в риск“.

Тази случка подтикнала родителите да се обърнат отново към директорката на училището. Тя пък от своя страна им отвърнала, че многократно е подаван сигнал до родителите, но те не са съдействали...

На родителска среща била показана жалба от около 20 родители, които искали изключването на 7-годишното момче, защото излага другите деца на риск. Когато родителите попитали „защо“, основанието на директорката било, че момчето идвало без моливи на училище и, че нямало носни кърпички.

Днес  проблемите на детето и родителите продължават. Те споделиха, че „Вече си мислим има ли смисъл да се местим в друг квартал, в друг град, или направо трябва да помислим за друга държава”.

Случаи като този предизвикват много въпроси...

Кой е виновен? – детето с детска церебрална парализа ли?

Училището и учителите, които не се справят с инеграцията му?

Нетолерантността на другите родители, които искат да изгонят болно дете?

Или просто идеята за интеграция на деца със специфични потребности в „нормални” училища не е добра?!

Или обществото ни е твърде изостанло, за да може да се отнася достойно към онези, по-слабите...

Кога ли ще стигнем до отговорите, а?