Проф. Валерия Фол: не сме „втора ръка” хора! Българите трябва да имат самочувствие!

Самочувствието на българина е крехко. Той често потъва в самосъжаление и отчаяние, убеден, че държавата го мрази, а народът му не става за нищо. Това обаче не е съвсем така...

Доказва го проф. Валерия Фол – траколог и ръководител на Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство.

 В интервю за БНР тя разказва за откриването на документалната изложба „40 години тракийска изложба по света” в Париж, където са изложени тракийските съкровища на България. Проф. Фол цели да покаже на света богатството на един не особено познат народ.

По думите й - българите можем да впечатлим света с културата си, но изглежда сякаш ние сами не успяваме да я оценим, за да я представим на другите подобаващо. Причината вероятно се крие в народопсихологията ни.

„Във възпитанието на българина бива залаган комплекс за малоценност“ – казва Фол, която освен „Стара и средновековна история“ е завършила и специалност „Философия“.

Според нея българите се чувстват като „хора втора ръка“  и това си проличава особено много в чужбина. Може би ни третират като второкачествени, защото ние сами се смятаме за такива?

Авторката на 9 книги, посветени на траките, заявява, че в България е пълно с талантливи хора, както в науката, така и в изкуството. Те ни прославят по света, затова Фол смята, че българите в никакъв случай не бива да се поставят под общ знаменател.

Валерия достига до тези изводи с помощта на съпруга си  - Александър Фол,  виден български траколог. Мъжът й я е научил да има самочувствие като личност и като специалист. В последствие тя се опитва да го и предаде и на студентите си...

Важно е да ценим и уважаваме културата си, защото, ако не го правим ние, няма как да очакваме същото от чужд народ. За съжаление проблемът е доста задълбочен и се простира отвъд народопсихологията ни.

Валерия споделя, че „музеите ни са зле“ -  не се правят експозиции, които да представят атмосферата и контекста на българката култура; показват се само  сребро и злато, но в тях няма култура и история. Тя сравнява музеите ни с чуждите, където се включват кратки филми и музика, целящи да въздействат емоционално на посетителите. В българските музеи няма интерактивно представяне и те остават чужди за българите.

Носителката на научната награда „Питагор“ коментира и ниските заплати на музейните работници, нарича ги „обидни“...

Проф. Фол засяга и друг проблем - има много тракийски светилища и находки у нас, които са открити, но не се стопанисват от държавата, макар да са с културна стойност.

И какво излиза: имаме ценно културно наследство, имаме значими постижения в областта на културата и изкуствата, НО държавата не съхранява онова, което имаме, а ние като нация се смятаме за хора втора ръка. Е, по-голям парадокс от това, здраве му кажи!