Има жени, които изяждат собствената си плацента! Защо?

Лина Шрийф е създател и директор на международна мрежа (IPEN) за консултанти и майки, целящи да променят начина, по който хората по света възприемат плацентата.

Тя е временен орган, който възниква по време на бременността и служи за приемане и предаване на кислород и хранителни вещества от кръвта на майката към тази на плода чрез пъпната връв. Но защо членуващите в тази организация ядат плацентите си? Това разказва Лина в интервю за Independent:

„Реших да изям плацентата след раждането на сина ми през 2009 г. Пиех по два шейка от плацентата на ден, приемах и по две капсули от изсушената плацента в продължение на няколко месеца. Напълно наясно съм, че това е необичайно, защото винаги, когато заговоря за яденето на плацента, хората правят странни физиономии и се мръщят. Но тя има много важни предимства, скрити за мнозина.

Не целя да бъда различна или интересна с дейността си. Жените ядат плацентите си, защото са научили какви са ползите. Нашата организация се занимава именно с информиране. Представете си, че сте майка, родила наскоро. Ако ви застрашава постродилна депресия или недостатъчно количество кърма, но някой ви казва, че плацентата на новороденото ще разреши и двата проблема, не бихте ли се възползвали?

Започнах да си правя шейкове и капсули от плацента, докато синът ми беше само на няколко месеца. Преди да се усетя, акушерки от частни лондонски болници започнаха да изпращат майки при мен за помощ. Графикът ми беше натоварен, затова събирах майките рано сутрин и късно вечер. Чистех кухнята си ден и нощ, за да е изрядна за работата по време на срещите. Често гонех мъжа си навън, докато чистех, варих, изсушавах и капсулирах чужди плаценти. Но любимата ми част от работата беше доставянето на прясно приготвените капсули, защото клиентките ми винаги бяха благодарни, че съм отделила от времето и енергията си, за да им помогна да се възстановят след раждането. Няма други средства, витамини, терапии или услуги, които да са толкова полезни, затова се чувствах специална – предлагах на майките шанс да се чувстват „нормални“ отново след раждането.

Все пак този шанс не е безплатен. На първо място е скъпо здравето на служителите, които помогнаха за  подобряване на стандартите за безопасност на храните от плацента. От 2010 насам изградих стабилен бизнес с плацентата и обучих над 100 души по света как да направят чудодейната храна за техните местни майки.  Идеята не се приема добре навсякъде, затова все още работим за разпространението й. Борим се с предразсъдъците и обвиненията относно безопасността на храните от страна на местните власти . Това е една безкрайна битка на предположения, защото ни обвиняват в неща, за които нямат доказателства...

Но в крайна сметка  плацентата принадлежи на майката и тя  има право да избере дали иска да я консумира или не. Нашата организация включва специалисти и има изградени стандарти, които гарантират безопасността на храните. Затова си мисля, че задръжките на хората идват най-вече от страх. Страхът от неизвестното кара малко хора в съвременния свят да опитват нови неща, върху които няма етикет „научно изследван“.

Нашите методи са нови и изискват време, за да бъдат проучени. Засега обаче все повече жени ядат плацентите си, въпреки враждебността на обществото. В края на краищата, жената има право да прави, каквото пожелае със собственото си тяло и никой не може да й се меси“.