Пръстенът на честта

Пръстенът, който виждате на снимката горе го получих преди три години, когато завърших Класическата гимназия. Връчваше ни се по традиция на дипломирането от директора на НГДЕК.

Казваха, че пръстенът е символ на гордия класически дух, с който излизаха завършилите гимназията ученици. Да го носим с нас, за да ни напомня откъде сме тръгнали по пътя на живота. Да носим НГДЕК винаги с нас.

Седя и гледам този пръстен, който старателно съм прибрала в една кутийка... не съм го носила никога.

Винаги ми е изглеждал като голяма отговорност. Сякаш носейки го постоянно трябва да се доказваш, че си завършил НГДЕК, че си „различен”, както ни определяха учителите... Може би само някой минал през Класическата би разбрал за какво говоря.

Към днешна дата не знам дали завършилите НГДЕК получават този пръстен, но дори и да го, той вече не носи същата тежест и послание, както преди години.

Днес, ако още има пръстен за дванадесетокласниците, то той ще е просто една „тенекия”.

Няма я вече моята гимназия. Онази, намираща се на „майната си” в Модерно предградие, на ул. „Баба'”, онази, в която понякога не исках да стъпвам.

Няма ги вече и учителите, които ни мъчеха, докато не наизустим дума по дума нужния материал. Същите, с които и до ден днешен сънувам кошмари как ми пишат двойка и ме оставят на поправителен септември месец.

Няма кой да оставя цял випуск на поправка по латински или старогръцки. Няма я любимата ми директорка. Почти нищо не остана от „моята” гимназия, такава, каквато аз я помня.

От вчера го няма и г-н Атанасов, който ми преподаваше по немски. Беше добър човек. Почина на поредната стачка-протест или каквото и да е било на НГДЕК. Поклон пред паметта му.

Някъде в сградата на ул. „Баба”, в шкафчето ми в коридора на гимназията остана учебникът ми по немски, чиито корици бяха изписани с лафовете на г-н Бойко Атанасов. Той си замина заради НГДЕК. Заради това, че едни хора-ръководство, родители и министерски служители втора година не могат да се разберат къде, аджеба, й е мястото на тая гимназия.

Накрая, оказва се, че НГДЕК място няма. Защо? Защото същите в старанието си уж да спасят гимназията я убиха. Публично. Бавно и мъчително.

Така и не проумяха трите страни, че не е важно къде ще се помещава гимназията.Тя за 37 години е местена неведнъж. Дали ще е при братята роми в Люлин или при тези на Женския пазар - разлика няма кой знае каква. Въпросът е, че, когато е имало нужда от класическо образование и, когато децата са искали да учат история, литература и т .нар. „мъртви езици”, местоположението на НГДЕК никога не е било пречка.

Сега мястото на Класическата се вади като аргумент номер едно, че малко деца кандидатствали, понеже не била НА ЦЕНТЪРА. Ами малко ще са, ама не е това причината.

Не се ли замисляте, че може би сегашното ръководство някакси не се ползва с какъвто и да е статут в обществото, че да му се прииска на човек да се запише да учи в НГДЕК?

Не се ли сещате, че, откакто бившата директорка Гергина Тончева е спряла медийните си участия никой не говори за ползите и нуждата от класическото образование?

И не на последно място, все пак - не се ли сетихте (към изпълняващия длъжността директор и сие) че с тия махленски скандали  по медиите никой нормален родител няма да се съгласи да си запише детето в НГДЕК?

И като казах родител, ето ви още една разлика. В споровете за НГДЕК се чува гласът на шепа родители, но не и на учениците.

Явно е важно какво искат мама и тате, а не децата. Или може би учениците и те като гимназията са претърпели пълна промяна и не са успели да запазят качествата на завършилите вече класици... имам предвид, едно време ние сами се оправяхме, водехме си „битки” с учителите, имаше наказания, драми, скандали, но не си спомням да сме се крили и мълчали зад тежестта на родителите ни.

За последната година видях как една банка беше унищожена за по-малко от месец. Това беше бързо.

Сега виждам как една гимназия, моята гимназия, най-елитната гимназия, бавно и болезнено я разчленяват, докато от нея не останат само спомените и пръстените...

Последствията от липсата на класическо образование тепърва ще се проявяват.

Но кой ще поеме отговорността? Родители, учители, директори, министри, кой ?

Убийци.