ЛГБТ кампания – „Свободата да целуваш”! Чии права са нарушени?
Моля, да обърнете внимание на кампанията по повод „Св. Валентин”, проведена от ЛГБТ хора в Лондон. Под мотото „Свободата да цеуваш” и под претекст, че се борят с хомофобията, хора с всякаква сексуална ориентация се събраха за демонстративно целуване пред статуята на Ерос, на Picadilly Circus, в центъра на английската столица – разказва вестник „Independent”.
Събитието е една част от прайда „Свободата да целунеш”, който идва в отговор на проучване, което е показало, че над 50 % от еднополовите двойки НЕ СЕ ЧУВСТВАТ КОМФОРТНО да се целуват на публични места. В изследването са взели участие около 1000 човека, а 86 % са посочили, че се страхуват от негативно внимание – и вербално, и физическо.
Един от участниците в лондонския прайд – Бронък Макнийл казва – „че все повече еднополови двойки са подложени на хомофобско отношение и дискриминация понеже са изразявали чувствата си към партньора на обществено място”. И добавя – „Сега повече от всякога се нуждаем от повече ЛГБТ + герои, да се включат в нашите редици, да застанат зад нас, и да покажат защо правото да целунеш партньора си, без значение от пола, е свобода, на която трябва да се наслаждаваме”.
Благодарим за вниманието, а сега имаме няколко въпроса...
Откога нечие „чувство на не-комофрт” е основание да се смята, че цяла група от хора е с нарушени права? Ами какво ще стане, ако всеки, който се чувства неудобно, притеснява се за нещо и има СУБЕКТИВНИ негативни лични преживявания започне да претендира, че обществото го потиска и иска от ОБЩЕСТВОТО да направи нещо по въпроса?
Откога фактът, че определен процент от хората в една група се страхуват от нещо е еднозначен на това, че тази група има основания за страховете си?
И откога, нещо, за което ЛГБТ хората претендират, че е нормално, а именно – нестандартната сексуална ориентация, има нужда от „още хора в редиците си”? Че това да не е военно положение...
Законът позволява ВСЕКИ ДА ЦЕЛУВА ВСЕКИ, където си поиска. (поне в Европа)
Защо страховете на определени обществени групи трябва да диктуват какво да се случва? И защо се вменява тази вина на обществото? Ако има случаи на обидени и засегнати хора, нека конкретно тези случаи законно да се разрешат. ЗАКОНЪТ ГО ПОЗВОЛЯВА.
Ще бъдем ли все по-голяма жертва на „чувствата” и „усещанията” на групи като тази на ЛГБТ хората?
Защото, ако да – да се готвим за порцията „чувства” и лични преживявания на всякакви малцинства у нас, нали?
Само питаме.
Още от категорията
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.