Трафик на БЪЛгари, трафик на БЪЛъци.*

Българската мечта: „Да си намериш лека работа с кратко работно време за много пари в чужбина (ако може и на помощи в някоя хубава страна, която „се грижи за хората си”, ще бъде най-добре).

Реалността: Жертва на трафик с цел трудова експлоатация. Без пари и документи в някоя малка чужбинска провинцийка.

Според една част от нас, която обитава малки населени места или затънтени столични квартали, или не е получила подходящо образование, или е малцинствена група, или просто живее с мързел и спомени за социализма (което всъщност е една значителна част от България), в чужбина е РАЙ.

Там хората взимат много пари. Там хората са много щастливи (поради тази причина). Там трудът е по-щадящ. Там и да не работиш, пак „живот си живееш”, защото помощите ти покриват всичко. Там бирата е по-вкусна. А ние не искаме много – да има къде да спим, да има какво да хапнем и пийнем и да не ни занимават.

 Ето ни го проблемът – той не е в условията на живот, не е във високия или ниския стандарт, не е във възможността да се осъществиш, а в НЕОБХОДИМОСТТАДА ПОЛАГАШ УСИЛИЯ. Към труд, амбиция и упоритост имаме алергия, остра непоносимост. И затова псуваме държавата си – щото трябва да работим. А на запад – те дундуркат като бебе само, защото дишаш. Ох.

В студиото на сутрешния блок на Канал 3 „Всяка сутрин” гостува секретарят на Агенцията за борба с трафик на хора Антоанета Василева и момче, което два пъти е ставало жертва на фалшива оферта за работа в чужбина. Два пъти. Стискат си ръцете на едни условия в България, минаваш границата – и искат от теб къртовски труд без възнаграждение. Изненада?

Ами...не точно. В света, в който овцете имат нужда от пастири, пастирите просто трябва да отворят кошарата, за да си съберат добитъка. Проблемът е, че ние не виждаме скована дървена врата, която ни вкарва в мръсно оградено пространство, а портите на рая. Толкова сме умопомрачени, толкова отчаяни и заблудени, така ни се иска да вярваме, че може някъде да е лесно, че затваряме очи и с дебилна лигава усмивка, прекрачваме портите на рая, след които ни чакат с Welcome Party!

А, след като вратата щракне зад гърба ни?! В много от случаите работодателите знаят добре с какви хора си имат работа и не изпитват и минимални скрупули, нито притеснения от експлоатацията, дори не им са налага да се потрудят, за да ни излъжат.

Ние жадуваме да бъдем излъгани. Предварително теглим сериозен кредит, за да си платим билета до рая, а когато вече сме там – с парите, които не ни дават и документите, до които нямаме достъп ние сме роби, които продължават да се самосъжаляват и да окайват съдбата си. Продължаваме да сме излъганите жертви, които отново са попаднали в плен на обстоятелствата.

Не, приятели, в плен сте на себе си, очакванията и разбиранията ви за света. Неинформираността и наивитетът ви са престъпни. И не е като да не си плащате за тях. Никой не очаква вас, за да оправи живота ви. Никъде по света няма награда за съществуване. За абсолютно всяко благо се полагат усилия. Ако сте внимавали в първи клас, щяхте да знаете това. Щяхте и да можете да четете и пишете, а оттам и да изисквате договор срещу обещанието за сбъднати мечти.

1.      Приземете се и бъдете реалисти за това, което можете да предложите на този свят и възнаграждението, което ви се полага.

2.      Поискайте договор.

3.      Помолете хората от Агенцията за борба с трафик на хора да проверят  вашите бъдещи работодатели. Агенцията работи за вас. 

4.       Не вярвайте. Ако някой ви обещае да се погрижи за вас – не му вярвайте.

Честно – няма място на света, където може да ви бъде лесно и да се плаща за това. Наистина.

* Изписването на заглавието е изцяло нарочно!