ПО-ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

Китайското проклятие ни застигна, че ни и задмина. Усещаме, че изоставаме. Превръщаме се в бежанци на място. В смисъл, че вдигаме колената високо и се питаме един друг къде да избягаме, как да се спасим.

В Минск някой решава вместо нас дали да получим по някоя ракетка, така, леко, за из път. Забравят, че сме на едно място. Няма мърдане. Валутата ни е закована даже. За кое дърво? Онова, което се опитва вече да падне. Европа се напъва сама да падне под тежестта си и под напора на чуждото дългово бреме. САЩ трескаво търсят кой да засмуче огромната им задлъжялост и щат не щат, насреща винаги е Старата Европа. Грозна работа, в която и ние сме замесени, без някой да ни е питал. Казват съюзници сме били, трябвало да си изпълняваме задълженията. Така, както българите в Украйна са длъжни да умрат в началото на 21-ви век. Не от старост, обаче.

Ами, ако някой се поинтересува и от 7-те милиона нещастни български българи? Ако реши, че и те са длъжни това да направят в името на светия евро-атлантизъм? Малко по на юг, в страната на Сириза, едни средни пръсти още отсега умно се размахват на ляво и надясно, най-вече към Брюксел.

Да им се ненадяваш, а казват, че гърците били тъпи и мързеливи. Да видиш ти, с три пъти по-голяма икономика от нашата, че и с огромен дълг, раздаван за заплати, пенсии и немско въоръжение. Значи хем пари си имат, хем армия. Странно, ние скоро ще си имаме само дълг. И като един пълноправен член на ЕС се прегръщат с руснаците. Какво става? Къде отиваме?

Руснаците от своя страна поискаха да са и те заедно с тая Старата Европа, но двама явно са много при нея. Отблъсна родината на Лермонтов, Пушкин, Есенин, не хареса стихоплетенето и забрави, че така загубва ценни подаръци. Строежът на железопътната линия Москва – Пекин от френските вече е в ръцете на китайската високо-технологична компания, строила магнитния влак в Китай. Азия не спира да расте, валутните войни, в които манхатънци са корифеи така и не спират устрема на жълтата раса. Тъкмо обратното, даже старите финансови хрътки, швейцарците, се откачиха навреме от онова дърво, за което ние сме заковани, а нашите ни казаха да се готвим скоро и да го поемем. Най-брутално смазани от мерките за контрол на капитала, години наред, дори без собствена печатница за хартиени пари. Нищо, че хората ги правят вече като ги нащракват директно на клавиатурите на банките си. Тези, които имат банки, разбира се. Ние нямаме. Не са наши. Народната дори не е наша. За сметка на това Федералният знае как. Юнкер и Драги – също. Седнаха и нарисуваха 1 000 000 000 от дървените пари.

Дайте я тая клавиатура и на нас, драги, съюзници и партньори. Взеха, да ги раздават не на хората, за да стимулират потреблението, оттам икономиката, а ги подариха на свръхбогатите и на корумпираните правителства. На това му викат Количествени улеснения. По-тъпо не можаха да го нарекат, но то е, защото самите хора, казват, че били тъпи да искат пари за себе си, подиграват им се. После защо в Европа ставало туй или онуй. Дори любимата на целия български народ Германия изпадна в дефлационна криза и вече има 3 милиона работещи бедни. По-интересно нямаше как да стане. Ни напред, ни назад. Накъде?

Автор: Георги Неделчев