Кърджали се свлича, буквално! „Живи трупове” в село Сипей!

В района на Кърджали наводненията съсипват всичко...

Подпочвените води образуваха десетки свлачища в областта, хиляди семейства заспиват със страх дали домовете им няма да се срутят над главите им...

Някои от жителите на селото вече са евакуирани и настанени в незасегнати къщи, но други отказват да напуснат жилищата си, показва репортаж на БНТ.

Най-пострадалите са в село Сипей – например,  Исмаил и неговото семейство:

„Както си бях вкъщи започна да се пука.. по едно време взеха да се цепят направо стените. И сега като заваля, в неделята, втория дъжд, чувам, че пропада цялата къща и гърми всичко все едно, че газова бутилка има в къщата. Прозорци, стъкла, алуминиева дограма… нямам думи ..” – разказва Исмаил. Потърпевшият описва последствията от наводненията като обстановка, подобна на военната. Известно време семейството е пребивавало в джамията, докато накрая и тя не е поддала на свлачището. Сега, от общината им дават къща, където да се прехвърлят.

Кметът на Кърджали, Хасан Азис, разказва, че Сипей е най-трагично пострадалото място. Шест къщи са с конструктивни изменения и не могат да бъдат обитавани, а други десет са с пукнатини.

Пред камерата на БНТ застава друга потърпевша - Хафизе Али, която живее в къща зад вече срутена такава. Домът й също се намира в обсега на свлачището.  Жената обаче отказва да напусне дома си.

„Всяка вечер и сега през цялата нощ се пукаше… Пукнатини има на теракота, вече имам и на стените. Така че, как няма да се притесняваме... Но нищо конкретно досега не сме получили…Ние не искаме думи, искаме дела.” – сподели потърпевшата Хафизе Али. – „Засега единствено се надявам на правителството, на държавата, на общината... не знам.. просто сега, в този момент, както виждам нищо няма да се получи... Дано да се оправят нещата, но за жалост – нищо.  Ние не живеем вече, ние сме живи трупове.. Защото и къщите ни отиват…и всичко, което цял живот сме градили стотинка по стотинка.”

През сълзи жената споделя, че не иска да напусне дома си, защото според нея по този начин оставя дедите си.  Тя споделя колко й е мъчно за всички пострадали, колко й е жал и, че най-вероятно с тези спомени ще си отиде...

„Не мога да издържам на тази мъка...Безразличието на управниците и местната власт...И сега си правят политика с нас.. Единият отива, другият идва.. За какво идваш? Съберете се на едно място и решете проблемите…” – коментира пострадалата жена.

Тя си обяснява множеството бедствия с това, че човек е „загубил човешкия си образ” - „може би Господ ни наказва нас с тия бедствия”?...

На въпроса „Ще си научим ли урока?”, Хафизе е категорична: „До такава степен сме забравили какво е да бъдеш човек. Не се надявам, не се надявам, въобще!”

Проблемът със свличащата със земна маса в Кърджали е започнал преди цели две години, но, разбира се – НИКОЙ НЕ Е ОБЪРНАЛ ВНИМАНИЕ. Сега НИКОЙ не знае какво ще стане. На общината ще са й нужни около 500-600 хил. лева само са селото. И макар да не разполага с тези средства, кметът съобщи, че се прави всичко възможно за временното настаняване на пострадалите, както и за изследване на свлачищния процес...

Типично по български, всяко решение наоколо винаги е временно... И винаги продължава десетилетия.