Как ще ги стигнем американците?

''Първото нещо, което трябва да знаеш за Америка - тя никога не спи'' (из разказа на една българска емигрантка в САЩ)

Да ви кажа - българите си падаме малко мизерници. Като започнем от плюенето по улиците, фасовете, които се мятат от колите, боклуците, хвърлени насред парковете и стигнем до любимата ни поговорка „на мен ми е зле, но на другия трябва да му е още по-зле”.

Миналата вечер са откраднали чистачките от колата на майка ми. Ще си кажете: „голяма работа” и сте прави. Едни чистачки са има-няма десет лева. Именно затова се чудя кому е нужно да краде чистачка от автомобил, сериозно, каква практическа работа върши откраднатата полусчупена чистачка?

Помните ли песента на Тодор Колев „Как ще ги стигнем американците”? В нея се пее следното:

Как ще ги стигнем американците?
Че и задминем, кога?
Другари, уважаеми дами и господа,
направо се чудя как е възможно това?
Да ми откраднат чистачките,
от моята скромна кола,
как да я карам нататък
в тази гъста мъгла?

Та, седя и си мисля аз, че е 2015 година, а в България си крадем чистачките. Разбирате ли - нелепо е. Това го няма в най-закъсалите страни от т.нар. „трети свят”. И да - вероятно е най-малкият ни проблем, но е признак за откровената простотия и тиня, в която сме затънали. А уж се наричаме европейци...Ще ви издам една тайна. Не сме, няма и да бъдем.

Според едно проучване от преди няколко години, на България ще са й нужни 100 години да достигне останалите страни в Европейския съюз. 100 години. За сравнение, на Румъния, на която често се подиграваме, ще са й нужни 45.

Питам се, ако ни трябват 100 години да достигнем нивото на някоя европейска държава (макар да подизирам, че се нуждаем от доста повече), то колко ни трябват да стигнем САЩ и американците?

Обичам България. Няма по-свято място от родната земя. Именно затова ми е толкова мъчно да гледам как страна с вековна история като нашата се руши във всеки смисъл. Докато някъде, далеч на запад, Америка - държава на едва 200-250 години: строи, гради и създава, американците бачкат като луди, но все пак са щастливи и доволни от живота си. А тук в родната кочинка сме ние „нещастните” българи, които си крадат чистачките, храчат по улиците, цапат, псуват и през повечето време се чудят къде да се почешат - че е най-лесно.

Нека помислим по какво се отличаваме от Америка и американците, че ни е толкова трудно да ги стигнем!

Първо. Да започнем с нещо дребно.

Докато си играем на ледена пързалка по БГ тротоарите, понеже мургавите какички, работещи заЧистота няма как да изринат снега и изчистят леда с връчените им метли и лопати, в Америка си имат специални машини за почистване на сняг от зоните за пешеходци.

В случай, че някой гражданин падне на непочистен участък и си счупи крака, например, може да осъди общината. По бързата процедура, веднага ще му се изплати обезщетение.

Тук, зимно време, Пирогов е пълен с хора, пребили се по неизчистения лед, но, както се казва - да са внимавали къде стъпват!

Второ. В Америка правосъдието работи. Нали сте гледали сериали като „Али Макбийл” или „Адвокатите от Бостън”- горе-долу така е и в реалността.Убийците лежат в затвора, а педофилите не получават „условни” присъди, нито ги пускат под гаранция, за дето са изнасилили малолетно дете. Така е в Америка.

НО! Ние явно сме твърде толерантни.

Е, и американците са известни с толерантността си - имат черен президент, все пак. Ние пък сме малко расисти, но като стане дума за педофили и педерасти- внезапно ставаме либерални. Спираме да сме расисти само по повод краля - Азис и разни по-направени  и популярни цигани, пардон, роми.

Иначе в Америка, добре си живеят. Имат си всичко хората. Вярно, там не се събират всеки ден по комшийски - на ракийка и последни  клюки. Ние наричаме това „екслоатация”, а всъщност то си е нормален режим на работа. На българите не ни е познат, естествено. Просто хората там се скъсват от бачкане - на 2-3 места, почасово, всякак. Америка - и тя е доволна, плащат си данъците гражданите, нямат нашите проблеми с безработицата, младите също имат работа, всичко е шест.

Нас обаче ни мързи...не ни се работи. Дай му на българина ракия и салата, и чалга, и не го търси повече! После защо те са добре, а ние сме в кочината?

Знаете ли, че станат ли на16 децата в Америка вече работят - хващат се между гимназията на нещо почасово, за да изкарват пари и да се научат от малки на труд? Като станат на 21 са вече самостоятелни и обикновено се изнасят. Не ги дондуркат мама и тате, докато  станат на 30-40, по стара българска традиция и не празнуват пълнолетието си в дискотеки и с мятане на салфетки. Така ги учи държавата и животът го изисква.

Да се спрем и на образованието. Евала, на който е измислил песничката за научаване на английската азбука.''Ей, би, си, ди ..ля ля.ля ...Now I know my ABCs; Next time won't you sing with me?''- няма как да не се сещате, тя е до болка позната на всеки, седнал да учи английски език някога през живота си. Та какво излиза - ние знаем английката алфабета по-добре от родната азбука. Българте не знаят колко букви се съдържат в азбуката ни, а, ако накарате случайни хора да ви кажат бързо съдържанието й, ще видите как някъде след Т-У ще прескачат цели букви.

Да ...докато тук си крадем чистачките, там се учат на дисциплина. Например - там не се пуши на обществени места и хората НАИСТИНА не го правят. Прекрачат ли забраната ги чака солена глоба. В България забрана има, но на всеки му е през ..., че нарушава закона, тръскайки си цигарата в импровизиран пепелник под формата на ваза с клюмнала китка вътре...

Предполагам, че има хиляди обективни причини България да е изостанала като държава, да е много след САЩ. По-лошото обаче, е, че ние, българите, изоставаме в чисто човешки план. Не сме европейци, не сме и американци. Просто българи, които често се държат като първобитни, гладни животни.

Сега ще кажете: „Ходи в Америка, като не ти харесва тук”. Ами, няма да отида.

Няма да сменя родното си мястото за друго, макар и вероятно по-добро. Искам държавата ми да се превърне в по-хубаво място за живеене и сънародниците ми да станат най-сетне ГРАЖДАНИ, които искат,  готови са да работят много, и ще останат в България.

Как ще ги стигнем американците ни е ясно на всички- няма как.

Но аз тайничко вярвам, че българите сме достатъчно способни  и, ако се отърсим от мързела и калта, в която сме се овъргаляли - има надежда България да се превърне в по-добро място за живеене.

Въпросът е - готови ли сме да живеем на едно по-добро място като зрели хора или ни е уютно в кочината?!