Денят след Нова година

Първи януари всяка година започва безкрайно еднотипно. Едва-едва изтрезнели от изпращането на старата година, бързаме да сложим отново трапезата и алкохола, за да се посрещне подобаващо новата. Улиците са пусти, заведенията - също. Рядко срещано явление, типично за деня след всяка Нова година. Всеки си е вкъщи и изтрезнява от празнуването на предходната вечер - със зелев сок или спане до следобед.

Някъде между новогодишните пържоли, шампанското и баклавата, всеки е намерил време да си обещае, че през новата година ще спре да пуши или да пие, че ще отслабне, ще си намери нова работа или ...ще сключи брак, например. Хората имаме навика да си поставяме цели, които обикновено не спазваме или деликатно забравяме.

Но в началото на годината обещанията винаги са смели. Било ново начало. Ще ви върна в 2014. Някои ще кажат, че тя вече е минало и трябва да гледаме напред. Но нека ви припомня как започна 2014. Да, точна така - както и Новата 2015, както и старата 2013. Еднакво.Така сме си устроили живота тук, в България, че порочният кръговрат на сивотата, еднообразието и безкрайното търпение ни е обзел напълно. Развитието ни като нация е нулево, като държава - под нулата дори. Така че, нека не забравяме какво ни се случи през вече изминалата годината, най-малкото, защото може да се случи и тази ....въпреки така нареченото „ново начало” .

Първо - започнахме да се самоунищожаваме с по-бързи темпове. Двама мъже с много пари се скараха и съвсем разклатиха държавицата ни. Вследствие на което - една голяма банка беше погребана, но ние сякаш не осъзнахме последствията от това, а те тепърва ще се проявяват. Уж сме европейска държава, уж сме в 21 век, тогава защо и през изминалата 2014 година продължиха случаите на самозапалвания? Или вече забравахме за всичките живи факли, които горяха и през старата годината... Защо се наложи хора да се палят, за да демонстрират несъгласието си с нещо в държавата? Както се видя - и да горят хората пред институциите, реакцията е никаква. И на обществото, и на държавата.

Ами бедствията? Колко хора загубиха животите си в пострадалите от бедствията райони? Колко деца? Колко хора посрещнаха „новата” 2015 във фургони или порутени къщи, защото останаха без дом? И още - вдигнаха тока, парното, храните. Заплатите пак са си същите, пенсиите - и те. И ние сме си същите  - отново търпяхме. Типично.

Избори. О, да. Не липсваха и избори през 2014. И какво си избрахме ние? Пратихме Бареков в ЕП, избрахме си старите муцуни да ни управляват, те пък се коалираха ... и накрая пак едно голямо нищо и празни, предизборни обещания. А да, разбрахме и, че това животно „преференциалният вот” е твърде сложно нещо за българския избирател, та затова сега с депутатско място в парламента се уреди и Анна Баракова. Ама, не я обиждайте жената - избрахме си я, сега ще й гледаме русата компетентна главица в народното събрание.

Иначе ...какво хубаво ни се случи през 2014? Може би Григор Димитров, Лудогорец, Крисия и Кубрат Пулев. Имахме поводи за гордост, които побързахме да очерним след всяка загуба. Ей така - по български, защото явно ни е трудно да се радваме на чуждте успехи или може би, защото се срамуваме от иначе престижните втори места? И понеже не се радвахме на победите на гореизброените, се прославихме с една друга жена - Анита Мейзер. Да ни е честита „Мисис България” или, за каквато там се е самоопределила въпросната. Срам, срам, срам. Не за нея, а за нас и за България.

Гадна година беше. Изпратихме я, но да ви кажа и как започва новата 2015. След пийването и хапването, тоест, препиването и преяждането, годината започва със статистика. Според проучване на „Галъп интернешънъл'”, 15% от българите се определят като нещастни, 31 споделят, че са щастливи, а 49% не могат да определят дали са щасливи или не. Толкова са ни закърнели сетивата, че не можем да дадем отговор на елементарния въпрос - „щастливи ли сте'”. Разбирате ли, положението изглежда сякаш пред повечето българи има една посока и тя не е нито напред, нито назад, тя е просто наникъде.

Като оставим статистика настрана, идва ред на летищата в страната по това време на годината. Ако отидете на някое летище, ще видите стотици ревящи хора, които изпращат близките си в чужбина. Типична гледка за този период от годината.

Това е бъдещето на България, което отива да търси щастието си някъде надалеч, защото тук влиза в 15-те процента (нещастни) или 49-те процента (които не могат да определят как се чувстват). А по-тъжното е, че всяка година броят на тези хора се увеличава.

И за капак, да не забравяме, че отсега ни подготвят за увеличението на тока /и не само/ след няколко месеца. Поредното увеличение с поредните проценти. А нашата реакция - примирение, както винаги.

Така започва 2015 година.И не ме обвинявайте в песимизъм, защото това е реалността, това е държавата, в която живеем и това е, което ни очаква в най-близко време. Новата година е просто продължение на старата. Тя не дава ново начало, то се случава, ако сами го предизвикаме. Но ние май не искаме такова, сякаш ни е добре в тази кочинка, която сме си направили и, от която няма мърдане.

Честита да ни е 2015. С пожелания да се постараем да я направим по-добра от предходната. И не забравяйте - реалността започва от утре.