Истинската Коледа или защо сте родени под щастлива звезда?

Все повече се притеснявам, че Рождество Христово сякаш започва да губи смисъла си.

Вчера, на Бъдни вечер (най-семейният и топъл празник) магазините и моловете бяха претъпкани с хора, решили да пазаруват подаръци и храна в промишлени количества - сякаш се запасяват за години напред. Вечерта, вместо да се потопим в семейния уют, всеки висеше във Фейсбук, за да сподели своите постни сарми и чушки, и да види кой с каква трапеза ще се похвали...

Обичам Бъдни вечер, обичам и Коледа. Свързвам ги с покойната ми баба. Тя ставаше рано-рано, за да сготви и приготви масата за цялото семейство. И не се събирахме, за да се освиним, а, за да бъдем всички заедно. Защото това е идеята на празникът, това беше истинската Коледа, която, струва ми се, че позабравихме някъде между борбата за подаръци в МОЛА и тази за готови сарми от супермеркета.

Неречете ме традиционалист - знам, че тази дума в днешно време има по-скоро негативна конотация. Но, традициите са, за да се уважават, дори, когато нашите баби и дядовци, от които сме ги научили, вече не са сред нас. Разбирате ли, тъжно ми е. Коледа вече не е същата. Превърна се в поредния материален празник. Ден на веселието, пиршеството, угощението и подаръците. И дотам. Върнете се в детските си спомени за този ден...ще ме разберете, сигурна съм. Сякаш дори...ароматът на Коледа беше по-различен. Хората бяха по-усмихнати, по-щастливи, по-семейни....

Още по-тъжното е, че осъзнавам колко малко неща ми трябваха на този ден като дете, за да бъда щастлива и колко много започваме да искаме с годините, за да се почувстваме радостни. И все искаме, и все не ни стега, и все сме нещастни. Щастие....Какво ни е нужно, за да бъдем щастливи? Или по-точно - колко ни е нужно? Май все повече и повече. Намираме щастието в скъпите материални придобивки, в подаръците и в претъпкания хладилник. Всичко друго е една идея назад. Струва ми се, че се радваме на парата от питата повече, отколкото на дряновото клонче. Никой вече не се радва на здравето, всички искат левчето...

Ще ви кажа нещо за истинката Коледа.Тя е в сърцата, не е във фризера. Ако за миг спрем да мислим с червата си, ще разберем, че щастието ни е пред нас, до нас и около нас. Имаме безброй причини да бъдем благодарни на живота. Какво ви липсва, от какво се оплаквате? Здрави ли сте? Семейството ви до вас ли е? Има ли какво да сложите на масата? Имате ли топъл дом, работа? Какво повече ни трябва?

Но не. Ние мерим щастието в суджуци, ракия и подаръци. Само преди няколко дни, три млади момчета загинаха в катастрофа по българските улици. В същото време, тв ефирът е залят от молби за помощ на бедни семейства и възрастни хора, които няма да имат Коледа...

Светът не е розов. Той е мрачен, сив и често много, много гаден. Но, вие имате Коледа, нали? Не сте загубили децата си на пътя (да пази Господ!), живи сте, здрави сте, заедно сте ... не сте ли щасливци?

Какво да кажем за хората, които не знаят какво е Коледа, защото мръзнат в картонени кутии по улиците? Докато ние едва-едва ще изядем храната за празниците, тези хора ще ядат хляб...ако имат късмет. Самотни, тъжни и отчаяни - така ще прекарат Коледа-та, за която ние се приготвяме с дни.

Ами за сираците и децата по домовете какво да кажем? За тях няма играчки. Те не знаят какво е „Джъмбо”. Износват дрехите на по-големите, никога не са имали свои собствени. Но тези деца пак намират повод да се усмихнат, дори без изобилие от вещи и храна.

А замисляме ли се за хората, които имат проблеми със здравето? Толкова ужасни болести има по света, толкова хора страдат... Някой не виждат, не чуват, нямат крака, не могат да усетят земята.

Съжалявам, че така визуализирам трагедията, която ги е сполетяла - сигурно не ви се четат такива неща на Коледа. Но тези хора съществуват, дишат и живеят наравно с нас и въпреки проблемите, са много по-щастливи. Защото са се научили къде да търсят радостта от живота.

И преди да ми кажете, че пиша отново песимистично, а вие сте жадни за оптимизъм на този светъл ден, ще ви кажа следното: ние сме щастливци.

И днес, на Коледа, това личи най-ясно. По-позитивно нещо не мога да ви кажа.

Желая ви весели празници, много вяра и много топлина! И не забравяйте, че... сте щастливци.