Това е Надя, тя е на 33 и отглежда стадо от 100 овце в севлиевското село Дервишка могила.
Издоила e 4 тона мляко през изминалото лято и e приготвила десетки калъпи овче сирене, опитвайки се да развенчае мита, че овчарят е прост и неграмотен. Надя се бори с безработицата.

Стоте овце в стадото на младата животновъдка не са само поминък, тя ги приема като нейни приятели.
Надя получава близо 4000 лв. субсидия за стадото си.
Облечена с ямурлук и обута в гумени ботуши, носеща гега с лакирани нокти и семпло червило, тя се грижи за прехраната си. В умиращото село са останали около 20 души, повечето над 65 години. „Гордея се, че съм тук. Радвам се, че въпреки немотията мога да се занимавам с животновъдство. При овцете няма почивка. Всеки мой ден започва рано сутрин в 5 ч. и завършва малко след залез слънце. Признавам, че през зимата е тежко. Снегът бързо навява и греба с лопата до обора, за да стигна до овцете.” – разказва овчарката пред вестник „Труд”.

В стадото на Надя има само една черна овца. „Тя е талисман, за да може любопитният минувач да се загледа в нея, а не в другите овце.„
Младата овчарка не мечтае за власт и политика, няма претенции. Единственото, което иска е да я подмине и тази година болестта на синия език, за да не губи повече овце...
А защо ви разказваме за нея ли? За да не мислите, че не виждаме добрите примери. За да се подсещаме, че тук-там все още има хора, за които е важно да работят. И, за да е ясно, че, грешките на политиците ни днес – ще прецакат бъдещето на точно тези хора утре.
снимки: "Труд"
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.