Тука е така: 3 в 1 - нахалство, мизерия, смърт

Заплати по 7 бона в ДКЕВР

Нищо няма да кажа...

Освен, че, докато хората протестират срещу високите цени на тока пред сградата на Комисията, някой съвсем внимателно подготвя законопроект, с който ще вдигне заплатите на служителите на ДКЕВР.

Жестоко!

Вие плащайте скъп ток, а ние също ще сме ви много скъпи!

Законопроектът предвижда близо 7 125 лв. заплата за председателя на държавната комисия. Членовете пък щели да взимат горе долу по 6750 лв. Това е част от проект за промени в Закона за енергетиката.

Предлагам промените да включват още – бонуси към заплатите, безплатен автомобил за всеки член от семейството на служител на ДКЕВР и купони за обяд в Хилтън!

Не ме разбирайте погрешно. Всеки, който работи на важна позиция и върши важна работа трябва да взима адекватно висока заплата. Естествено е, че политици, президент, хора с власт и по презумпция с най-голямата отговорност, ще са добре платени. Така трябва. Но има нещо нередно във факта, че точно сега...когато цената на тока е невралгичната точка, която може да загаси задълго цялата държава...

Точно сега – е хипер цинизъм да се правят промени в заплатите на хора от ДКЕВР.

Цинизъм е да сме на ръба на банково-финансова експлозия и да се грижим за високите заплати на ДКЕВР.

Цинизъм е да няма правителство, да ни заплашват глоби от Европа, да губим пари и да ни чака тежка зима, но да изчисляваме колко взимат тия от Комисията.

Цинизъм е хората от Мизия да нямат къде да живеят – месеци след потопа, а ние да правим закон, чиято цел е благоденствието на ДКЕВР-ци.

Цинизъм е.

В Мизия още живеят в детската градина

Добре, че не се намираме на територията на Япония. Защото ние няма да се справим с никакво по-голямо бедствие. Просто не сме подготвени. И по-неприятното – мислим си, че няма как да направим нещо срещу бедите. Те просто идват. А ние.... ние оплакваме себе си и държавата си, и чакаме. Чакаме времето да се оправи. А това, че хората в Мизия, които бяха подслонени в детската градина в града, все още са си в същата детска градина – това не е въпрос на съдба и късмет. Въпрос на организация и желание да си решиш проблемите е.

Ако на нас, не дай Боже, ни се случат земетресения, като тези в Япония – просто няма да оцелеем. Разрухата ще ни надвие. Така че, когато ви се прииска сериозно да псувате по мястото, където сте се родили – поемете дъх и помислете.

Можеше и да е по-страшно...

А ние за по-страшно, хич, ама хич не сме готови.

Дъщерята на Рогача: Черепът на баща ми е буквално строшен

Става дума за Георги Рогача от село Розино, който беше нападнат от цигани и убит. Дъщеря му Марияна разказва още, че циганите са скочили на баща й с мотики, лопати и камъни...

Черепът му е бил строшен.

А шайката е дошла на бензиностанцията му, били пияни, не искали да платят, той стрелял във въздуха за предупреждение и те....те не му простили.

Много цигани срещу сам Георги.

Твърди се, че са били 70 срещу един...

А днес в ареста има двама. И едно омерзено семейство. Едно възмутено село. И рокери, които излизат на протест.

Не ми казвайте, че престъпленията нямат етнически привкус. Това и аз съм го чела.

Но ми кажете – докога ще живеем с тази разширяваща се язва?

Особено по селата. Цигани малтретират местното население. Чувстват се безнаказани. И то с основание. Те СА безнаказани.

И не, че те, циганите, са повече престъпници от другите. Те просто са повече. И са все по-голям проблем.

И, докато цитираме хартата по човешките права и се възмущаваме от нецивилизованите изказвания по адрес на циганите-биячи...

Някой ще има ли смелостта да попита – кой ще защити правата на близките на убития Георги?

И кой ще успокои останалите в селото?

Кой?

Без грам подигравка – това е наистина най-важният въпрос.