Некои съображения...

Некои съображения...
06-10-2014г.
56
Венци Мицов

Когато числата говорят, дори боговете мълчат (Волене, извинявай, че споменавам напразно името ТИ).
От снощи числа – дал Господ.
Едните печелят, ама не печелят с достатъчно.
Другите губят, ама не губят с достатъчно.
Трерите растат, ама недостатъчно, че заедно с първите да направят правителство.
А една доскоро голяма и столетна партия в момента се е сринала по брой гласоподаватели до ниво, което само преди няколко години имаше чичо ви Жорж Ганчев. Мда... Не ме гледай умно, българино...
От вчера седим с калкулатор в ръка и смятаме какво точно се случи на парламентарните избори за 43 НС.
И псуваме учителката си по математика, че не ни е подготвила достатъчно за подобен род сметки.
Числата имат свои физиономии.
Свои характери.
Числата могат да значат много. И малко.
Вчера получихме едни такива числа, че сега се опитваме да разберем – аджеба, това вярно ли е или някъде сбъркахме в уравнението.

Един приятел ми разправя – „А бе, аз не познавам никой, който да е гласувал за еди коя си партия, па тя влезе в парламента“.
Друг вика – „Ама как е възможно еди кой си да има такъв процент“.
А трети пише, че смята да кандидатства за американска зелена карта, защото положението било кофти.
Ами да, кофти е.
Но много по-кофти е фактът, че онези, които поделят числата, няма да направят нищо, за да го променят.
Когато числата говорят, дори политическите наблюдатели мълчат.
То не че политическите наблюдатели има какво да кажат. Ако ги гледате постоянно, ще изпитате непреодолимо желане да си направите трансорбитална лоботомия, за да се свърши тая мъка.
Когато политическите коментатори се опитват да обяснят онова, което се случва в страната ни, то те изглеждат подозрително спокойни и подозрително компетентни.
Сякаш всичко онова, което се случва у нас има логично обяснение.
Не, такова няма. У нас логиката приключва там, където започват числата.
50, 60, 70, 100 лева – числата, които купуват гласовете.
400 000,  500 000, не знам си колко хиляди – мъртвите души в списъците.
4 процента, 5 процента, 6 процента – процентите, които ви вкарват в играта. С малко, но завинаги...
5, 6, 7 хиляди души, които пристигат с автобуси, за да гласуват, без да знаят за кого...

Числа, числа, числа...
Свят да ти се завие.
Вчера нищо кой знае какво не се случи, скъпи приятели.
Доскоро имахме парламент, в който имаше само 4 партии.
Днес имаме парламент с 8 такива.
От всяка партия има по 2 броя – 2 националистически, 2 леви, 2 десни...
И едно ДПС, стърчащо гордо, като стожер на либералната демокрация, базирана на простите либерални принципи „раздаване на порциони“, „кръг от фирми“ и екзактност (за да уважим лингвистичният гений на Лютви Местан).
В новия парламент всичко е по 2. Макар че Волен видя представители на 47 партии, което донякъде му е простено – казват, че когато прекалиш с Кобзон и ЛЮБЕ, започваш да виждаш нещата по различен начин.
Та така...
Когато числата заговорят, всичко друго губи значение.
И за да не кажете, че съм черноглед, ще завърша с нещо позитивно – снощи, на пресконференциите и интервютата в тоя парад на суетата в НДК никой не изглеждаше като победител.
Бяхме свикнали всички да са победители в изборната нощ.
Е, явно числата победиха победителите.
Бойко беше кисел. Местан – еказктен. Реформаторите – неясни. Националистите – превъзбудени.
А социалистите – е, Мишо Миков беше повече от култов, но това едва ли ни интересува толкова.

Никой не беше щастлив и доволен.
Но какво от това.
На тези избори 51 процента от имащите право на глас не гласуваха.
Останалите 49 се разпределиха между партиите, на които симпатизират и партиите, които дават по някой лев.
Две Българии – едната извън България.
Два типа граждани – участващи и отказващи участие.
Два свята – на апатия и на истеричност.
Два изхода от ситуацията...
За единия, от които дори не искам да си помислям...
Когато числата говорят, дори и боговете мълчат.
Да, знаем, че Господ е българин, но дори и той с трае.
И чака да види дали „победителите“ ще направят коалиция с „победените“.
С нами Бог!
И Волен!
И всички числа и статистики, които можем да си заврем там, където слънцето не огрява...

 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.