За претопяването на нацията...

Кой иска да претопи нацията ни? Това не спирам да  се  питам, откакто пред очите ми се развихри скандалът с учебниците по история за трети клас. Какво видях насред тази медийна разправия? Първо – че нямаме  представа какво се случва  в училище с децата ни и как те са жертва на подмяната на истини. Второ – има един перфиден слой от обществото ни, ще ги нарека – фейсбук интелектуалци, за които историческата истина и патриотизмът не са  от кой знае какво значение. По-важно им е да защитават в социалната мрежа техен приятел, учител, който влязъл, разбираш ли, в спор с този „страшен” и „нетолерантен” човек на име Костадин Костадинов (този, който първи обърна внимание на безумното съдържание в учебниците). И трето – цялото това обществено говорене доказва, че има грамадна, като черна дупка, пропаст между световете, налични в държавата ни. Единият свят проповядва обезличаване на българската идентичност чрез посланията на „толерантността” и „цивилизованите общества”. Другият свят – той все още си спомня, че една нация живее чрез историята, езика, вярата и личностите си.

С надеждата, че  свят номер 2 ще надделее, ви предоставям едно интервю с Костадин Костадинов. И, моля, докато четете, имайте едно наум – „възпитаната” заплаха е най-опасната сред всички. А най-лошата война е необявената.

Костадин Костадинов е родом от Варна. Завършил е „Балканистика” и „Право” във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Към днешна дата е  общински съветник във Варна и директор на Регионален исторически музей – Добрич.

Ти беше човекът, който предизвика „скандала с учебниците за трети клас”. Кои бяха най-бруталните лъжи, деформации и неверни факти, на които се натъкна?
Скандалът не беше предизвикан от мен, а от тези, които са поръчали и написали учебниците. Аз просто показах какво е съдържанието им, което всъщност доведе до масовото възмущение на българите от бруталната фалшификация на историята ни. Четейки учебника за трети клас по учебния предмет "Човекът и обществото" (бивше "Родинознание"), ще научите, че България "от древни времена е била добро място за живеене на различни хора и че днес също в нея живеят различни хора, които живеят и се трудят заедно" (стр. 3). Търсейки все пак информация за това какви точно са тези най-различни хора, които живеят в нашата родина, стигате до урока на стр. 10-11, наречен "Моята родина - република България". И там не пише нищо по въпроса. Ако не сте се отказали да търсите и продължите да ровите в учебника, в крайна сметка, ще попаднете на някакви българи чак на стр. 42. Да, каква изненада, нали? В България сред най-различните хора има и българи. За славяните пък са отделени точно 7 изречения на стр. 44, като първото от тях е, че "славяните живеели във Византия". Ако търсите обаче, каквато и да е информация за това, че България е славянска държава, няма да намерите. По-нататък от урока за Симеон Велики ще научите, че "Цар Симеон водил продължителни войни с Византия, но те не оставили трайни следи в българското минало" (стр. 48). Защо в такъв случай са го наричали Симеон Велики не става ясно. След това хронологията върви така - цар Петър, цар Самуил, цар Калоян, цар Иван Асен II, Османска империя. Второто българско царство е сбито в два урока на 3 страници - от 54 до 57. Искате да научите как след Иван Асен II е дошла Османската империя? Няма да научите. Не и от този учебник. Нито ред за турските зверства, а името на трагичния и героичен български цар Иван Шишман въобще не се споменава.

За Османската империя ще научите, че "немюсюлманите имали право да изповядват вярата си... в семействата си българите говорели родния език, създавали песни, празнували празници... в общите села християни и мюсюлмани живеели заедно, а в труда и празника човешките връзки надмогвали различията" (стр. 60). Въобще идилия, мед и мляко текат по улиците, а доволната рая пее радостни песни за султана. Ако пък искате да разберете защо българите са искали своя църква, също няма как да стане. Пише, че "през 1870 г. султанът признал автономна българска църква" (стр. 64), но защо и от кого се е отделила - нито ред. Борбата с гръцките фанариоти е напълно изтрита от учебника. Особено покъртително са описани животът и делото на Левски - "той създал комитети за подготовка на общо въстание... но полицията заловила апостола, съдът го осъдил на смърт. Присъдата била изпълнена в покрайнините на София" (стр. 66). Срещу кого се подготвяло въстанието, коя полиция го заловила - не е ясно. Ако обаче детето е малко по-будно, като нищо ще остане с впечатлението за един рутинен и справедлив процес. А за обесването на Левски - забравете... На същата страница за Априлското въстание пише, че било жестоко потушено. От кого - не е ясно.

Особено е трогателен урокът за Освобождението на България (стр. 68). "Хората в Западна Европа, Съединените щати и Русия протестирали срещу султанската власт" – факт е обаче, че освен в Русия, протести другаде няма. Има статии по вестниците, отделни личности защитават българите публично, но нищо повече. Незнайно защо обаче след масовите протести в Западна Европа и САЩ избухва... Руско-турска война. Впрочем още по-странно е защо тя се води с турци, след като досега навсякъде се говори за Османска империя, а турци въобще не се споменават. В урока за войната ще научим, че "в боевете за Стара Загора и Шипка опълченците се сражавали редом с руснаци и румънци". За румънците е нужно да уточним, че те действително се бият във войната, но само при Плевен. След това не очаквайте нищо повече - нито ще видите за борбите на българите в Македония и Тракия, нито за Балканската война. Те са напълно изтрити от историята.

Почти в края на учебника, на стр. 86, е урокът за празниците на България. От него ще научите за празниците на "евреите, арменците, турците и всички мюсюлмани, ромите", но не и за празниците на българите. Така Курбан Байрам, Ханука и т. нар. Василица са подробно обяснени, но Коледа, Великден са само споменати (без да се обясняват). На всичкото отгоре, урокът завършва със заклинанието "всички общности могат свободно да празнуват своите празници". Явно под всички се има предвид и българската общност, макар че много-много не и се обръща внимание.

Има ли тенденция – да се унищожава българската идентичност под предлога на „да се разбираме с другите” и „да сме толерантни”? Къде виждаш прояви на това?
По-добра проява от тази, здраве и кажи. И това не е само в този учебник. Трябва ли да изпием водата в морето, за да се уверим, че е солена? Какво още трябва да се случи, за да разберем и да се уверим, че става дума за последователно смачкване първо на националното ни самочувствие, а после и на националнато ни самосъзнание? Ние, българските родители не искаме нищо друго, освен българските деца да изучават българската история такава, каквато сме я учили ние, нашите бащи и майки, и нашите баби и дядовци. Историята не се променя с годините и опитите да се фалшифицира и пренапише говорят само за връщане към времената на тоталитарния режим. Очевидно масовото недоволство срещу фалшификациите събуди и обратната реакция, и сега някои се опитват да изкарат българската история едва ли не заплаха за етническия мир в страната. Извинявайте, но как така същата тази история не беше заплаха цели 130 години и изведнъж точно сега стана толкова страшна? На кого пречи българската история? И как така някой въобще си позволява да и посяга, с мотива, че тя била разделяла и била насаждала омраза? Я се опитайте да си представите израелски учебник по история, в който за Холокоста е споменато надве-натри, като при това не пише кой го е причинил, за да не се дразнят немците? Успяхте ли да си го представите? Та в половината свят е престъпление дори само отричането на Холокоста. Дори не искам да мисля какво би се случило с подобни "автори на учебници", ако бяха в Израел, примерно.

Защо толкова хора застанаха срещу теб и темата се превърна в конфликт?
Срещу мен досега са застанали само трима души, които спориха с мен в студиото на БТВJ Защо си мислите, че са много? След това участие получих много покани за участие в други телевизии, но с изключение на една, навсякъде участията се провалиха. Знаете ли защо? Защото се оказало, че никой не иска да защитава тезата на апологетите на дискутираните учебници. И понеже телевизиите не можело, разбирате ли, да пуснат само едната страна да хвали безнаказано българската история, участията се отменяха едно след друго. Виж, ако трябваше да се хули някой „мит“ от българската история, нямаше да е проблем – тогава това се възприема като висша форма на свобода на словото. Но, ако е за защита на българските национални ценности – няма ли опонент, който да ги принизява, няма и медийно участие. Но както и да е, важното е, че темата срещна масово разбиране и одобрение от страна на хората. Получих стотици обаждания и писма в подкрепа на казаното, и най-вече, на показаното от мен.

Кой конкретно има интерес от изкривена история в  учебниците ни?
Този, който ги поръчва. Обърнете внимание – учебникът за трети клас е от 2004 г. и е още в обращение. Кой управляваше тогава? И кой управляваше до преди два месеца?  Удивително дълголетие за нашето време. Правителствата идват и си отиват, но този учебник си стои. Разбира се, освен ДПС не трябва да пропускаме и фондациите, превърнали рушенето на българската държавност в своя мисия.

Патриотизъм и национализъм се превърнаха в лоши думи. Защо стана така? Има ли как да се поправи това?
Не са лоши думи. Просто се опитват да им придадат такъв смисъл. От друга страна, доста хора превърнаха патриотизма в софра, от която се хранят. С което наляха вода в мелницата на българофобите. Впрочем с телевизионни „патриоти“ като нашите, на България не и трябват национални предатели. Те самите се справят чудесно, дискредитирайки идея, която е в основата на националната държава като такава. Защото, ако нямаше български национализъм, нямаше да има и българска държава, и българска нация.

Защо досега историците не бяха видели учебниците по история според теб?  (сега вече имат и инициативен комитет за промяна на съдържанието...);
Напротив, отдавна се знае. Проф. Илия Тодев, директор на Института по история към БАН, ми показа писмо, пратено от него преди година до МОН относно съдържанието на учебниците по история. Отговор не е последвал. В предишни години също са пращани подобни писма, от най-различни институции. Отговор отново не е последвал. В интерес на истината, ако сега не се беше вдигнал шум за моя текст, пак нищо нямаше да последва.  Аз самият останах изненадан от отзвука, защото го писах на 13 март, а стана популярен половин година по-късно. Но поне имаме резултат – Инициативният комитет ще редактира учебниците.

По какви причини се омаловажа християнството в предложеното учебно съдържание? /или поне така изглежда от някои примери от учебниците/ Виждаш ли някаква стратегия зад това?
Идеята е проста – да се обръща специално внимание на различното, на разделящото, а не на общото и обединяващото. Християнската основа на българската нация е едно от тези общи неща, които, наред с българската етническа основа на нашата нация, трябва да бъдат дезавуирани, омаловажени и маргинализирани до степен да са просто едни от многото. Християнството да бъде представено като една от многото религии в България, наред с българите, за които един от моите опоненти каза, че не било нужно да се акцентира непрекъснато върху тях в учебниците. Е, ако в българските учебници не акцентираме върху българите, в кои учебници да очакваме това да се случи? В иракските?

Един от авторите на учебника „Човекът и обществото” за 3-ти клас е проф. Мария Радева. Тя публикува писмено становище по темата и има преки изказвания към теб. Моля за коментар. Ето ги:

• „Костадинов е фиксиран върху образа на Османската империя, на османците/турците и гледа на тях като като на изконни врагове на българите в последните 600 години. Този подход е изоставен отдавна от българските хуманитаристи. Българските учебни програми са напълно чужди на такива възгледи.”
• „Какви биха били последиците от това да се започне с кланетата? Какви хора искаме да възпитаме – толерантни личности, готови да приемат „другите” до себе си, или фанатици и терористи, борци за напълно остарялата и невъзможна концепция за „чистата нация”? Отговорът е в българската конституция, в хартата на ООН за човешките права, във всички документи на Европейския съюз, свързани с хуманитарното, т.е. с гражданското образование. Това е акцентът в учебните програми конкретно за 3. клас.”
• „Индоктринирането, залагането на страх, подозрителност и омраза към другия – това не е стратегията на българската държава, на всички правителства след 1989 г. Още по-малко на авторите на учебници. Нашият учебник чете миналото през призмата на човешките права. Разказът за миналото включва малцинствата. Те участват в общото минало на българската нация. Нашият учебник залага основи за развитие на гражданските компетентности, на умения за съжителстване, а не за разделение. Акцентира върху социалната история толкова, колкото определя учебната програма.”
• „Днес училището поставя на първо място гражданството. Българските граждани са и европейски граждани. И учебните програми го утвърждават. На нацията принадлежат всички граждани, независимо от културните различия. Мисията на училището е да формира това съзнание.”

Аз имах възможността да се запозная с тези съждения веднага след като приключи разговора в БТВ. Оказа се, че българската история била много опасна и с нея трябвало да се борави много внимателно, защото иначе щяла да предизвика едва ли не етнически сблъсъци. Подобен подход показва колко напреднала е тенденцията да се разлага националната история, а от там и националната държава. Иначе позицията като цяло е особено трогателна – личи си, че авторката има стаж от времето на комунизма. Громи класовия враг със затрогващо усърдие. J

Написах го по-горе, но ще го повторя – ако Радева беше написала нещо подобно за Холокоста и за еврейската история, не съм сигурен дали вече нямаше да е осъдена за отричането на една от най-големите трагедии в човешката история. Но виж, в България, да отричаме нашите трагедии, като наричаме това „демитологизиране“, да се гаврим с нашето минало, да го фалшифицираме – това може. Нещо повече – авторите на тези размисли и страсти не просто са на свобода, но на всичкото отгоре пишат учебници. Какво повече да добавя?

Ами, ако се окаже, че проф. Радева е изразител на мнението на  мнозинството от българите днес – каква ще е реакцията ти?
Е, слава Богу, не се оказа така. Поне засега. Но, ако нашите деца продължат да учат по тези учебници без промяна, както и до сега, мога да кажа само едно. Боже, пази България!