No Future for You

Един политик и един банкер се обвиняват взаимно в някакви тежки грехове и опити за убийства...

Една партия дава зор за невъзможни срокове за провеждане на избори, след което изведнъж започва да говори за задължително гласуване, докато назначава свои хора на различни постове, преди да се оттегли.

Една друга партия свиква вот на недоверие, но вместо да напъне именно сега, когато и без това всичко е като в оная песен на Дорс “The End”, тази партия изпраща част от състава си в USA, вероятно, за да се поклонят на паметника на Джим Морисън.

Едни хора обикалят площада и викат „КОЙ“, докато някакви малки и тъжно-смешни десни остатъци се присламчват със знамената си, но се ритат в кокалчетата, защото преференцията го позволява.

А аз седя, гледам тъпо и кой знае защо съм си пуснал оная песен на Sex Pistols – „God Save The Queen“.

Един лидер на една елитна дясна партия пише на стената на една елитна дясна коалиция, че Стамболийски е убит от КОМОНИЗДИДЕ.

Една дама от една и до момента управляваща лява партия казва, че Станишев трябва да си иде, ама друг път.

Един „честен и благороден“ ляв политик казва, че партията му се е откъснала от народа и напуска парламента, въпреки че само преди година искаше жестоки санкции към бедните хора, които не си плащат на „Топлофикация“, чийто шеф бе самият той.

Един бивш шеф в ДС казва как би било най-демократично да се реформира левицата.

Един белокос националист нарича всички в парламента с обидни имена и говори за това, че хората са бедни и гладни, докато в нета все още изскачат негови снимки на маса с черен хайвер и изстуден „Дом Периньон“.

А аз седя, проверявам дали съдия-изпълнител не ми е блокирал сметките, защото от 2 месеца не съм плащал, след като ме осъдиха за неплатено парно и си тананикам:

“Oh God save history

God save your mad parade

Oh Lord God have mercy

All crimes are paid”.

Някъде отеква гръмотевица. Дали дъждът отново ще наводни улиците, които се ремонтират с нашите данъци?

Или застреляха някой квартален наркодилър?

Или гръмна някой бойлер?

Или някой клет пиян собственик на оръжие гърми от кеф, че любимият му отбор е вкарал гол?

Или пък детето на комшиите пука с капсов пистолет срещу котката си, крещейки – „Умри, гадно копеленце! Умри в адски мъки! I”ll be back!!!“.

Аз седя, гледам с мрачна физиономия през прозореца, установявам, че съм забравил прането и дъждът отново го е намокрил все едно сега излиза от пералнята.

А от уредбата ми се носи гласът на Джони Ротън:

„Don't be told what you want

Don't be told what you need

There's no future, no future,

No future for you“.

Неделя е!

Пиша този текст, който ще излезе в понеделник сутрин!

Пиша го сега, защото утре сутрин ще съм с махмурлук.

В неделя понякога гледам телевизия! В тая телевизия седят едни хора, които и аз, и вие сме избрали да ни ръководят. Тези хора са идиоти!

Което тутакси означава, че и ние сме идиоти!

И понеже всички сме идиоти, държавата ни е все по-идиотска, икономиката ни е все по-идиотска, социалната сфера и здравеопазването, културата и образованието, вътрешната сигурност и външната политика – все по-идиотски.

Кредитният ни рейтинг – все по-нисък.

Заемите – все по-големи.

Свободата на словото – все по-малка.

Децата ни – все по-силно дърпащи към Терминал 1 и 2.

Всичко това в началото на лятото.

Всичко това в края на правителството.

Всичко това в началото на поредното мероприятие по колективна шизофрения.

Всичко това, докато песента на Sex Pistols заглъхва от компютъра ми.

„No future, no future,

No future for you

No future, no future f

or you“...

Някога, когато бях на 18 години, дори не си давах сметка какво точно пее Джони Ротън в тази песен.

Днес вече си давам сметка.

Но дори и сега, когато „Няма бъдеще за теб“ звучи като новия химн на една безнадеждна държава, аз все още изпитвам желание да срещна някой от героите на тази статия.

И по стар пънкарски обичай да го залея с бирата си.

Или да залепя филия с лютеница на новия му скъп, марков костюм.

Може и да няма бъдеще.

Но поне в настоящето можем да се посмеем малко, нали...

Ако не ви е смешно – помолете някой да ви погъделичка.

А аз си пускам още веднъж песента на Пистълс!