15

Когато бях на 15 години бях абсолютен задръстеняк. Свирех по няколко часа на ден на пиано, гледах тайно един брой на Плейбой, донесен от брат ми у нас, и с нетърпение чаках да пуснат трета серия на „Междузвездни войни“ – „Завръщането на джедаите“.

Това е единствената асоциация, която тази цифра – 15 – буди у мен. До вчера.

Вчера цифрата 15 предизвика истинска революция.

15 се превърна в нещо като онова с отговора за смисъла на живота от книгата „Пътеводител на галактическия стопаджия“.

Петнадесетият в листата на монолитната, сурова и калена в много нелегални битки и нападения над мандри партия БСП, на име Момчил Неков, рязко би лидера Станишев и се класира на първо място в листата на столетницата.

Шах и мат!

Не познавам Момчил Неков. Чух за него за първи път завчера. Оказа се, че и БСП май не го познават. Освен 2-3 снимки с Илиана Йотова в някакъв шивашки цех и още едно фото, в което същият младеж мята салфетки в някаква чалготека, май никой не е чувал нищо за него.

Обаче какво от това! Преференцията си е преференция!

И Момчил Неков стана човекът – 15.

Ето това чаках! От толкова време чакам нещо истински забавно в българския политически живот. Само че истински забавни неща рядко се случват... Е, като изключим акциите на Волен, но и Волен в последните дни рязко се изпари и някакси ми беше станало скучно.

Но да се върнем на числото 15.

Не съм нумеролог. Не разбирам от силата на цифрите. Не знам, дали ретроградният Меркурий е бил във втори дом по време на изборния ден, дали луната е била в трета фаза преди пълнолуние и дали Венера е настигнала Марс, подминавайки съзвездието Орион (може би е хубаво да се попита кръга „Орион“ по този въпрос).

Но знам, че клетият електорат на БСП в неделя е решил да се подсигури, задрасквайки 2 пъти цифрата 15 в интегралната бюлетина.

„Тинче, гласувАх за БСП-то, даже 2 пъти гласувАх! Аз съм си за Сергейчо, той е убаво момченце“ – сигурно така е рекла баба Куна от село Долно Уйно на своята съмишленичка баба Станка от същото село – „Да задраскаш и ти петнайската, оти иначе че дойдат фашистите и че ни земат пенсиите“!

Дали е станало така? Не се знае! Така твърди за момента само Мая Манолова.

Ние, обаче, не искаме да вярваме, че положението е чак толкова объркано. Да не обиждаме електората на столетницата. Може пък самият електорат да е решил – „Тинче, айде да подкрЕпиме това момче с номер 15. Ного е убаво, младо, гледАх го на една снимка как танцува у хоремаго! На мен ми аресва повече от Пирински!“ – може и такива разговори да са се водили между гласоподавателите на червените. Всичко е възможно!

Но днес, на 28.05.2014 година, след като преживяхме поредната тъпоумна и изключително скъпа предизборна кампания, чийто краен резултат бе, че хората си останаха по домовете в деня за избори, аз искам да кажа следното!

Благодаря ви, традиционни политици! Вие сте на път да направите нещо, което всички ние, несъгласните с вас, не успяхме да направим.

На път сте да се самоубиете сами, по собствените си правила!

Тези от вас, които са ходили в казарма (аз съм един от тях), отлично знаят едно – няма нищо по-гадно от това да те юркат по устав.

Да проверяват, дали леглото ти е с точно 10 сантиметра изкаран чаршаф.

Да проверяват, дали ти е изчистен автоматът с бяла ленена кърпичка. И така нататък.

Оказа се, че и традиционните политически сили, които държат хляба и ножа в ръка, се самоубиват по устав.

Благодарение на собствените си правила БСП са на път да загубят първото място на лидера си Сергей Дмитриевич и вместо него да припознаят едно хлапе за победител в листата си.

Номер 15.

15 е половината на 30.

Процентът, който благоволи да упражни правото си на глас в неделя.

Нещо, което вече не е никак смешно.

Но понеже аз обожавам Бекет, а Бекет е казал, че няма нищо по-смешно от нещастието... да завърша с едно тъжно-смешно обобщение.

Ако приемем, че легендата на избирателните кодекси Мая Манолова е права за това, че електоратът се е объркал, то тогава смело можем да заявим следното.

15 е отговорът на въпроса – какво се случва, след като повече от четвърт век не се инвестира в образованието на българите, а вместо това парите за образование отиват я в нечий джоб, я в СРС-та, я в „Цанков камък“ или онова иди ми-дойди ми, наречено АЕЦ „Белене“.

15! Това е отговорът на въпроса – какво постигнахме след 25 години демокрация!

И 15 е победа!

Саркастична победа над чугунените глави!

А сега, за да свърша подобаващо, да кажа!!! Аз, Венци Мицов, съгражданин на Мая Манолова и трайно безработен музикант и писател, предлагам Момчил Неков за шеф на ПЕС!

И се надявам да ме подкрепите!

Или поне 15 от вас...