Не чети!

Не чети този текст, ако 24 май, празникът на думите, не ти е важен.

Не чети този текст, ако вече си написал FB статус, че ти е втръснало от статуси за земетресения.

Не чети този текст, ако за теб днес не е ден за размисъл. Според мен пък е символично да преживееш трус точно тази събота – 24 май, предизборният ден.

Имаме нужда от разтърсване, ама такова,,което те замисля, без да разрушава всичко, което имаш в живота си. Защото, когато дойде моментът на опостушителното, последно разтърсване, вече ще е късно да преосмисляш.Тогава ще си принуден, ако си все още жив, да започнеш отначало.

Днес, обаче, все още имаме шанс да се наместим. Да си припомним, че думите и изборът са по-важни от всичко друго. Да не се подвеждаме от празнословието на някои политици и телевизионни чудовища. Да не си мислим, че, който говори най-много, най-много казва. Да не се оставяме да бъдем убедени, че няма смисъл да се говори, понеже „нищо няма да се промени”.

Ще се промени, ама чрез думите. Защото думите са началото на всяко действие. Или, както каза Георги Господинов миналата година на същия ден пред паметника на светите братя Кирил и Методий – „ние сме направени от това, което изричаме”.

Давам ви политически пример дори. Ако сега една партия и нейният лидер ви обещаят, че, гласувайки за тях, ще спечелите с лекота билет за по-добрия живот – по-високи заплати, по-малко работа и повече безплатни неща за вас, това са думи. Те превръщат онези, които ги изричат, в популисти.

Ако вие си замълчите. И не отидете да гласувате (ако ще и с невалидна бюлетина, която да каже НЕ на всички кандидати), оставяте партията и лидера й да са онова, което казват – примамливите обещания. Обаче вие сте се отказали от вашето право на думи (и дела). И ви остава правото да слушате чуждите думи. И така след година, две, три, вие ще сте слушали примамливите обещания, ще сте се превърнали в техни жертви.

И отново няма да имате право да кажете нищо – понеже сте отдали това си право на партията, нейните политици и техните заинтересовани последователи. А те, те, понеже често са хитри, са разбрали, че думите имат сила. И я изполват лошо – срещу вас и ЗА себе си.

Така че помислете – това ли е, което искате? Да се откажете от думите и да оставите – телевизията, състезаващите се политици, жълтите вестници и безразличието да говорят вместо вас. Когато можете да кажете своето ДА или НЕ още утре. Да изкрещите уплахата си от земетресението или радостта от празника, още днес.

В крайна сметка думите са си все същите. Зависи само какъв е въпросът – кой да управлява или.... ще се омъжиш ли за мен?

Отговорът винаги е лесен.

Стига да знаеш едно единствено нещо – думите са избор. Твой при това.