Левите и десните

                                                              I.

Никифор Попхристов цъкна страницата на „Дневник“ и зачете коментар на събитията от седмицата.
„Путин, нещастнико, дано те сгази петербургското метро!“ – мина през главата на Никифор, докато с възмущение дочиташе дописката за референдума в Крим.
„Путин е злото на света!“ – написа във Фейсбук страницата си нашият герой и запали цигара.
„Тая овца майка ми, само да е купила цигарите от ЛАФКА, направо ще й разкажа играта“ – помисли си Попхристов и влезе в страницата – „Десен път – ДСБ има основание“ – във Фейсбук.
„На крак, десни хора“ – пишеше вътре – „нека с плам в сърцата си отвоюваме обратно клетата си родина от мръсните путинисти. Нека заедно победим, нека пратим противните комунисти в затвора! Ние нямаме нищо! Ние няма какво да губим! Напред в последна битка с Путин и комунизма!“ – беше написал известен десен публицист.
Почти просълзен Никифор Попхристов написа коментар:
„С нас е бог! С нас е и богословът Калин Янакиев! С нас е и цялото прогресивно човечество! Напред и нека приключим веднъж завинаги с тоя мрачен комунизъм!“

После стана от компютъра, защото беше силно развълнуван и отиде да си сипе едно кафе.
„Тая майка ми ако е купила от кафето, което внасяше оня Юруков от екс СДС, направо ще я убия“ – помисли си Никифор, докато си сипваше от горещата напитка.
 

                                                                 II.

Янко Янков разлистваше вестник „Дума“. Отпиваше чаша силен грузински чай (беше спрял кафето, защото имаше гастрит, а кофеинът дразнеше силно стомаха му), пушеше ароматна пурета и четеше статия.
„В Крим няма никакви танкове, народът с радост гласува в деня на референдума“ – прочете Янко и се подсмихна ехидно.
„Танкове, БТР-и, лайна и мандарини“ – помисли си той – „вчера спорех с един протестър, който ми обясняваше, че имало жертви, че хората били водени с автомати на референдум...Къде е сега да коментира това?“.
В миг телефонът му звънна.
„Здрасти бе, другарю Ставрев“ – отривисто поздрави Янко Янков свой приятел – „Знам бе, разбрах, че имаме сбирка на БСП тая вечер. Ще дойда, няма проблем. Хайде, че имаме да си говорим за събитията от последните дни“ – рече нашият сутрешен герой и затвори телефона.
„Не мога да разбера какво я псуват тая ЛАФКА, егати и яките пуретки продават там“ – помисли си Янко и с удоволствие дръпна пак от кафявата цигарета с аромат на ванилия.
След това отвори Ipad – а си и разцъка социалните мрежи. По  навик най – напред влезе в групата „Лява вълна“, където пишеха негови съмишленици.
„Какво ревете за цените, работете и си плащайте сметките“ – прочете той пост на свой съратник.
А отдолу – поредица от постове за това, че хората само реват, а не бачкат.
„Протестирате срещу Орешарски, защото Орешарски ще ви научи да работите, тъпи десни протестъри“ – прочете Янко Янков и не издържа.
„В тая държава никой не иска да работи, да си плаща данъците и да е дисциплиниран финансово по време на криза. Ровят по кофите за боклук, а имат по 100 000 лева спестявания в банките! А после някой друг им е виновен!“ – написа той и загаси пуретката в пепелника.
Чудесен кристален пепелник, донесен от бизнес посещение в Куала Лумпур.
„На нас ни трябва някой като Путин! Да ни води с твърда ръка! Тогава ще се оправим всички до един!“ – замисли се той, докато се събличаше, за да влезе в банята.

                                                                  III

Час по-късно на стълбището на кооперацията Никифор Попхристов и Янко Янков се засекоха.
„Хахаха, комуниста! Къде си тръгнал“ -  попита Христофор с нескрит сарказъм в гласа си – „Да не те е привикал Путин запас?“
„Отивам на бачкане, компанията ми чака на мен в тия трудни времена! Трябва да бачкам, за да плащам данъци, осигуровки. От тия данъци ще дойдат социалните помощи за десни тунеядци като теб, драги ми Попхристов!“ – отвърна Янков с още по-силен сарказъм.
„Безработен съм, защото само комунягите имат работа в тая пета колона на Москва“ – ядосано и с плам заговори Никифор – „Имам две висши образования! И въпреки това само за хора като теб има бачкане! Щото татко ти беше партиен секретар на Кремиковци, а моят – обикновен разсилен в 81 СОУ!“
„Пичаго, аз сам съм си създал фирмата. Нито партия, нито някой друг са ми помогнали. Напротив – аз помагам на партията, правя дарения, защото съм убеден социалист.“
„Ти ли бе? Добре, че на 10-и ноември ти дадоха червените куфарчета с мангизи, та да станеш бизнесмен!“ – ядосано изрече Никифор.
„А ти бе? Ти цял живот ходиш по някакви митинги, цял живот не си бачкал нищо. Добре, че е горката ти майка, да те издържа, че да може да пишеш по цял ден във Фейсбук за дясната идея! Такива като теб са най-голямото зло в обществото ни!“ – рече Янко и нервно запали цигара.
„Ако не са такива като мен, такива като теб да са ни тласнали към Евразия и Панславянската ос. Руският отдавна да е станал официален език у нас“ – рече Никифор и разтреперано пое пурета, подадена му от Янко.
„Тия дали не са от ЛАФКА“ – мина през ума му, но моментът беше напрегнат и той замълча, запалвайки нервно цигаретката с аромат на ванилия.
„Ей го на - и цигарите ти миришат на комунизъм“ – продължи Никифор.
„Беше ми много приятно да си говорим, но трябва да тръгвам, шофьорът ме чака“ – каза Янко, поглеждайки скъпия си часовник, подарък от шефа на една швейцарска компания, с която имаха бизнес взаимоотношения.

„Ако си към твоя офис, хвърли ме на Народното събрание, че съм на протест“ – нервно отсече Никифор, а Янко с жест показа, че няма проблем.
Така опонентите, продължавайки да спорят се качиха в служебното BMW – седма серия на социалиста Янко и потеглиха, спорейки за Крим, ЛАФКА, червените пари и дясната, и лявата доктрина...

                                                      ЕПИЛОГ

Познавате ли ги тези двамата?
Бедният десен, който пише статуси в стил Троцки и няма стотинка в джоба си?
Богатият ляв, който смята, че бедните не са бедни, а мързеливи?
Десният, който смята, че който не е с тях, е против тях.
Левият, който е радетел за плосък данък.
Десният, който псува лукса на управляващи и бизнесмени.
Левият, който тайно чете Айн Ранд, маскирайки книгите си с корици на Карл Маркс.
Десният, който няма нищо освен една 20-годишна ипотека върху гарсониерката си в „Красна поляна“.
Левият, който е получил 4 апартамента от реституцията.

Познавате ли ги тия двамата?
Аз ги познавам.
Бедата на България е, че тези двамата са разменили местата си.
Всеки от тях не е на мястото си.
Всеки от тях се е объркал жестоко в своята идентичност.
Всеки от тях е готов да умре за идеи, които дълбоко в себе си презира.
Леви и десни.
Два огледални образа на нищото.
Или както казваше един известен западен политически теоретик:
„При капитализма има експлоатация от човек над човека...А при социализма е обратното“.