Ограбената свобода

Искам да ви споделя нещо, което крайно и трайно ме притеснява. Една тенденция – подмяната на понятието „свобода” с понятието „толерантност”.
Какво имам предвид?
Kовек вече не може да каже почти нищо честно. Защото някой ще се почувства засегнат.

Например – ако смяташ, че хомосексуалността не е нещо естествено и нормално, ти си хомофоб. Ако смяташ, че циганите не бива да са привилигировани от останалите граждани на държавата ни, като са поощрявани да не си плащат тока, ставаш расист.
Ако смяташ, че в културно обособената ти християнска държава, не е  редно да е пълно със забрадени хора, които не желаят да покажат лицето си на летището, където теб те джобят, събуват и опипват, понеже си европеец, ти ставаш най-малкото не-толерантен. Или ксенофоб. Излиза, че, каквото и да кажеш – не може. Просто не може да мислиш така.

И това навярно нямаше да ме вбесява толкова, ако масовата пропаганда не прзентираше съвременните идеи на „цивилизованите хора”, като – всички имаме човешки права, равни сме, свободни сме и трябва да бъдем толерантни към другия. Окей, чудесно.
Ако един гей има правото да е „различен”, което той безспорно има! То защо аз да нямам мнение – харесва ли ми неговата различност или не?
Защо християните да нямат правото на чиста църква, която не е осквернявана от хомосексуалността сред висшите духовници, която изначално е отхвърляна от църквата, като не-нормална. Защо?

Християните по-малко хора ли са? Защо аз и милиони други хора са глобявани за всевъзможни нарушения, токът ми е спиран, ако не го платя до еди колко си дни, а множество цигански семейства си живеят на светло и топло, необезпокоявани от никого. Защо? Аз и останалите данъкоплатци, по-неценни ли сме някак?

Защо, ако аз реша да вляза в джамия, трябва да увия главата си с шал и да  събуя обувките си, а мюсюлманката не бива да маха бурката си на европейското летище, за да не накърним правата й? Защо? Разбирате ли, че се случва нещо наобратно (тук не крия подтекст, за колегите от правозащитните организации...)?
Изведнъж, се оказа, че живея в свят, в който различността е позволена, нормалността не. Защото – всичко е нормално. Модерните хора, съвсем възпитано призовават към масово потрошаване на границите. Всичко е  нормално! Да си гей, да си би, да си три, четири, пет! Няма значение! Не казвайте, че не е нормално, щото ще ви погне моралната комисия. И ще ви премаже, с лекота.
Само че, тази разпасана команда на толерантността е доста страшна.

И това го разбрах, преди години, когато за пръв път гледах, пиесата, поставена от Явор Гърдев в Народния – „Козата или коя е Силвия?”.

Накратко, това е историята на един хипер успял, богат, с добро семейство и много постижения, одобрен от обществото архитект. Та този идеален на вид човек...се беше влюбил в една коза. Ама много истински. С цялото си чувство. И разказа за това на жена си. Жена му полудя от ужас и шок. А той, съвсем аргументирано и аналитично й обясняваше истинското си влечение към тази коза. Най-логично и естествено се опита да я убеди, че това НЕ Е нещо чак толкова  ненормално.

И в този миг аз разбрах, че , ако има нещо, което ще съсипе света – това е отместването на границите. Стремежът не към свобода, а към разпад на всяка стабилност и всяка система от категории. Защото, ако днес легитимираме всичко като нормално, утре няма да остане нищо, което е не-нормално. Всичко ще е норма, не го ли разбирате?

Педофилите ще говорят за чувствата си и естествените си желания към малките.
Некрофилите, и те милите, ще имат права за  защитаване.
Хората, спящи с кучетата си ще претендират за толерантност към различността си.
Ами убийците? И те души носят.  Нали...

Наистина ме разберете добре. Срещу правото „да бъдеш различен” трябва равностойно да седи правото „да не одобряваш тази различност и да го изричаш”. Може би, това е имал предвид Жул Верн, когато е казал, че – свободата трябва да се плати.
Срещу свободата да си „различен” – получаваш вероятността да се появи неодобрение от мнозинството.
Срещу свободата да кажеш, че не харесваш различните – получаваш също тяхното неодобрение.

Ей това е равнопоставеност!
Всичко друго....е ограбена свобода!
Свободата на нечие лоби над индивидуалното право на мнение.
Диктат на малцинството, което тайно и полека се кани да бъде мнозинство.
И ще прегази всяка установена норма, с перфиден жест, скрит зад Аватара, наречен „толерантност”.