Числата на срама

Паника! Внимание – числата доказват, че смъртта на нацията ни е факт!
Демографската катастрофа не е на прага ни, а вече в дома ни! Всички превъзбудено коментират статистиката за НЕ-раждаемост на българите.
Сигурно няма човек, който да не е на колене пред датата -  2134-та година, когато ще се роди последният бял българин. О, времена!
Твърденията на проф. Петър Иванов от Центъра за Демографска политика – че на всеки час България се топи с по 8 човека, а НСИ заблуждава в бройката на циганите – не били 320 хиляди, а един милион – това смути всички. Новинарското заглавие  - „Все по-бедни, все по-болни, по-прости и по-малко” се превърна в абсолютен черен хит в социалните мрежи. Последван от масово отчаяние.
Само че, в това заглавие има нещо по-стряскащо от думите „по-бедни” и „по-малко”. А почти никой не се притесни за тях, думичките – „по-прости”.
Един дългогодишен мит за българина рухна.
Не сме по-умни от американците!
Другите нации не само, че не са „по-прости”, ами....ни изпреварват в класацията, която била грешно представена от медиите тия дни.
Всъщност, не сме били 14-ти по интелигентност, ами в 14-та група! Което ни праща след 46 държави по интелект в света и ни прави, забележете, ПОСЛЕДНИ в Европа.
IQ-то на нацията било 94. Нали знаете, че горната граница за средна интелигентност е 110-115. Смятайте. Ако можете.
Близо 40 %  от българските деветокласници едва сричали. Друг факт от статистиките на проф. Иванов.
Според Евробарометър броят на отличниците у нас бил 5 пъти по-малък от средния за Европа. А броят на слабите ученици по-голям.
Извинявайте, ама ето заради тези цифри трябва да е паниката.
Не, че не раждаме, а, че и да започнем точно в тази секунда да правим по 6 деца, то по-голямата част от тях, ще бъдат...прости.
А нация от неандерталци не прогресира.
С риск да звуча нетолерантно, ама – някой път качеството има по-голямо значение от количеството!
Тюхкаме се, че сме бедни....но това е, защото сме необразовани. И не знаем как да изкарваме повече.
Оплакваме се все, че ни е зле икономиката и висока безработицата, но това също е, защото не сме напредничави, производствата ни не са добре технологизирани и нямаме визионери в почти никой бранш.
Страдаме от болести и неработеща здравна система. Това също е в пряка връзка с ниските нива на образованост у нас.
А най-важно от всичко е знаете ли кое? – не искаме да си признаем, че не сме „най”.
Не искаме да кажем честно – че децата ни не са най-умните, и повечето от тях не могат да пишат и да четат добре. Отричаме числата, които го показват. Срам ни е.
Не сме най-изобретателните, нищо, че и досега като коз в полза на обратното даваме примери ала Джон Атанасов.
Не сме най-далновидните и това си личи дори от простичкия факт, че  ежегодно снегът ни изненадва, дори, когато реши да не вали...
На всичкото отгоре се обиждаме, когато някой ни заяви – „не сте окей”.
Горе долу, голяма част от нацията реагира като циганката Пенка, която като й кажеш, че е проста и нищо не знае, наперено отговаря – „Супер съм си! Харесвам се  такава, каквато съм!”.
Ей тука е разковничето! Да спрем да сме като неграмотните пенки и да имаме смелостта да кажем - добре. не сме най-умните и не знаем най-много. Как да променим това?
В последния въпрос се съдържа подправката на успеха.
Въпросът „как да стане?” - единствен може да ни извади от калта на собствената ни излишна самоувереност и от капана на самодоволното въргаляне в собствен сос. Сос, който на самите нас не е вкусен.
Лудост е твърдоглаво да не се възползваме от хилядите възможности на модерния ни свят – да  знаем повече, да можем повече, да пътуваме повече, да сме любопитни повече, да говорим повече езици, да комуникираме повече. И това се отнася не само до политиците.
И до чиновниците.
И до циганите.
И до хората в общината.
И до учителите.
Но най-вече до мен.
Можех да ви напиша този текст, без да употребявам толкова „не”-та. Ама нали и аз съм част от същата нация. И числата на срама са и мой срам.