Търсачи на надежда

Тези дни, в медиите се завърна една ужасна история. За убитата Севиля Райчева от „Люлин”. Просто приключи разпитът на свидетелите по делото.
Две години по-късно...

19-годишната Севиля беше убита от „приятелите” си – Янка и Антон. За една кутийка злато. Антон беше осъден на 10 години, Янка – оневинена. Нищо, че направиха самопризнания. Нищо, че полицейската служителка, разпитвала Янка обяснява колко противоречиви са били показанията й. Как е разказвала, че Севиля е била нейна приятелка. Как с Антон решили да влязат в дома на Севиля и да откраднат златните бижута. Как го направили. Как Антон осъществил полов акт БЕЗ желанието на Севиля, а Янка гледала... Как Янка наръгала „приятелката” си 6 пъти в корема, взела кутията с бижутата и излязла. Антон останал вътре. И как Севиля имала над 40 удара с нож според обвинителния акт.

И как Янка... не е изразила съжаление за стореното.
Не съжалява, разбирате ли. Това НЕосъдено момиче НЕ съжалява.
Друг свидетел разказва как Янка съвсем спокойно е говорела за деня на убийството. Хладнокръвно.
Този разпит и ад на Земята се е случил пред очите на родителите на Севиля. Бащата на Севиля  излязъл разплакан с думите „убийци” на уста. Майка й плакала през целия разпит. А майката на подсъдимия Антон излязла от залата, защото й прилошало.
Този разпит се случва във време, в което се правят промени в  Наказателния кодекс и някой иска да премахне  присъдата – доживотен затвор. Не била хуманна. А това по-горе хуманно ли е?
Живото момиче Янка не съжалява за мъртвата Севиля. Това хуманно ли е? Родителите на Севиля са принудени да са част от този зловещ абсурд. И това ли е хуманно?

Юристите, които искат да махнат доживотната присъда казват – тя оставя осъдените без каквато и да е надежда...
Извинете ме, драги юристи – кой има нужда от надежда тук? – неразкайващата се Янка или опустошените й родители... На кого трябва да се даде шанс?
– На онези, които жадуват възмездие или на тези, които дори не разбират какво е това?...
Явно юристите са твърде заети и не гледат телевизия.
Явно не са свидетели на света навън, в който стотици българи, загубили всичко, търсят последната надежда, известна като „правосъдие”. И някой иска да им я вземе.

Само се сетете:
Крадци убиха свекървата на Нели Куцкова в нощта на Нова Година. 85-годишна жена, която, ако беше в САЩ можеше да  има поне пушка за самоотбрана.
Убиецът на момчетата пред дискотека „Соло” – Илиян Тодоров получи доживотна присъда, но избяга и изпраща на всички ни интернет съобщения най-спокойно.....във време, в което всеки от нас може  да бъде проследен секунда по секунда от живота си....
Ами пребитото до смърт момче във Враца – Николай Димитров?
Ами убитата Радостина от Варна? Ами Стоян Балтов?....

Искате ли още имена, господа юристи????
Още хора, чиито родители имат нужда от надежда.... Вижте, надеждата е божествено понятие. Оставете го. Вие работете за ред, присъди и справедливост. Защото, докато живеем в този криминален карнавал –
в който убийци, ако ще да са непълнолетни, не съжаляват и могат да се усмихват спокойно на свобода, а полудели от мъка родители ви гледат предложенията.....за НОВ НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС, надежда няма да има.

И още нещо – не се занимавайте с хуманността на присъдите за  престъпниците, помислете как да предпазите всички ни от тези престъпници.
Не се притеснявайте за светлината в тунела на човек, отнел човешки животи без жал. Вероятността той да преживее катарзис и да се промени е много по-малка.
А вероятността – да получи лека присъдка, която да надживее още в младосттта си и да бъде свободен за нови дела по стария начин....е огромна.
Сега е моментът, господа юристи,  да изберете за кой отбор сте – за този, който дава или за този, който отнема. Все пак, един ден – всички ще явим пред един друг съд. На високо. А там (все още) никой човек няма „връзки”.
Слава Богу.