Статията, която няма да прочетете

Навън няма сняг и е някак мрачно... помня, че преди години Коледа беше синоним на ''бяла приказка''. И наистина - всичко беше  приказно - от трапезата на Бъдни вечер, през скромните подаръци в 00:00 часа, чорапчето за Дядо Коледа  и така до самия ден на Рождеството. Хората сякаш бяха по-усмихнати и по-щастливи. Прекарваха празника със семействата си или навън, сред снега, с шейни. Навсякъде имаше влюбени двойки, които се замеряха със снежни топки... беше уютно и приказно да е Коледа.
Сега осъзнавам, че всичко това ми е струвало така, защото съм гледала на живота и на празника през очите на дете. Детският поглед е неопетнен и неосквернен, той долавя всяка  частица радост, която му се изпречи и я запаметява в съзнанието си.

Днес исках да напиша позитивен текст. Честно, исках. Бях намислила какво да кажа, защото е Коледа и трябва да бъдем по-позитивни. И затова и сложих такова заглавие, защото знам, че колкото и да искате такива текстове, просто не ги четете, не са ви интересни. Но както и да е, исках да пробвам да го направя като един добър завършек на изтичащата вече година. Обаче не мога, разбирате ли... защото винаги се случва нещо, което да ме накара, дори на светъл празник като Коледа, да бъда песимистична за типично човешката ни природа .

Връщайки лентата назад си спомням, че когато бях дете, аз и моите връстници винаги сме се радвали на малките неща, които ни се дават.  Не бяхме материални,  бяхме просто щастливи деца, обградени от хора, които ни обичат и които ние обичаме. Днес наблюдавам обратното - с т.нар. новото поколение ...  за тях Коледа е символ на много храна, на адски много алкохол, силна музика и скъпи подаръци. Много скъпи и дори ненужни. Всеки честити Рождество Христово с думите ''Весела Коледа'', предполагам без да знае какво изобщо се е случило на този ден и защо се чества по света. Дори вече не дават образователните филми за Иисус, та да влезе нещо в главите на децата. А на Бъдни вечер тази година, беше най-модерно всеки да снима трапезата и алкохола на масата и да ги качи във Фейсбук с пожелания за ''много подаръци''. Дори си представям как в някои домове е имало отделен стол на масата за лаптопа - за да не изпускат хората информационния поток в социалните мрежи.  Явно вече остарявам, защото не съм сигурна, че е нормално да загубим  връзката с един от малкото останали непокварени (засега) празници в България.

Няма как да напиша позитивен текст, когато виждам, че деца псуват родителите си навръх Рождеството, понеже са получили по-стария модел Айфон  или се обличат като палава Снежанка, за да се снимат до елхата. Или пък недоволстват, че са получили пари, а не пари и подаръци... Или че са им подарили Reno вместо мечтания Golf ... Някак си не го възприемам. Не ми харесва тази нова мода и не я смятам за нормална. Плаша се на какво тези деца ще научат своите деца след време и как ще се празнува Коледа след 15години... дали ще се празнува изобщо в България ...
Гнусно ми е, че сме станали толкова материални и зависими от технологиите и други ''модерни неща''. И е още по-гнусно, че има родители, които съзнателно или не, са възпитали децата си по този начин - да бъдат нагли, неблагодарни и егоисти.

Хора, Коледа мина, свят ден, един от малкото такива. Не го превръщайте в поредния комерсиален празник, приравнен с подаръци и преяждане (май закъснях с този призив).

Но нека се опитаме поне накрая на годината да проявим малко повече човечност и добрата. Погледнете, имате си всичко, здраве, деца,семейство, приятели, къща над главите си, работа и заплата, може би малка, но човек се учи да живее и с много, и с малко.  Нека погледнем навън, малко по-далеч от собствените си интереси, да видим хората, които мръзнат в картонени кутии насред центъра на града, онези, които плачат за изгубените си деца и близки ... виждате ли, вие сте щастливи, че в този час можете да седите пред компютъра, таблета или друга технология и да четете тези редове. Щастливци сте, че имате зрение, слух и крака, които не ви предават. Когато нищо от това не ви липсва, можете да бъдете щастливи и с малко пари, повярвайте.

Пожелавам ви повече вяра и повече хъс за успех в живота. Възпитавайте децата си, децата ни, в духа на светлия празник, за да станат светли хора и да не ви псуват един ден, че не можете да си позволите да им купите последния модел телефон за близо 2000 лв.  Направете равносметка на живота си през изтеклата година и вижте причините да бъдете щастливи. И поне през тези почивни дни не се оплаквайте от всичко ... защото вие сте щастливци.

Този текст може би няма да ви хареса. Може би малцина ще достигнат до последните му редове, но все пак - Честито Рождество Христово, бъдете благодарни и се радвайте на малкото, което имате, както сте го правили като деца. И си пожелайте нещо повече от пари за догодина.