Moята Борба. Моята вяра.

Здравейте, колеги! Искам да изкажа възхищението си към Вас за това, че твърдо вярвате в нещо и още по-твърдо го отстоявате! Аз ви подкрепям с две ръце, но ми се иска да ви задам два въпроса:

1. За кого гласувахте на изборите през май?
2. За кого ще гласувате, ако Правителството направи каквото искате и подаде оставка?

Знам, че и на двата въпроса множество студенти от т.нар. провинция в България ще отговорят - за никого. И точно това е обяснението защо в никой друг Университет извън София не се предприемат мерките, които Вие предприехте. Просто в малките бедни градове и села, където средната работна заплата е 300-400 лв. никой не иска да рискува и малкото, което има, защото НЕ вярва, че ще постигне повече по този начин. Много мои колеги са дошли да учат, а родителите им вкъщи мизерстват, за да могат децата им да бъдат студенти. И вие очаквате от тях да прекратят учебните си занатия и да рискуват да пропуснат годината, което ще означава, че няколко месеца родителите им са мизерствали напразно. Сигурно ще ми кажете, че точно заради това трябва да се протестира, но аз пък ще ви попитам и какво, ако всички студенти окупират всички университети - Правителството ще падне? И какво като падне? Кое ще е следващото? С какво то ще е по-различно? Аз ще ви кажа - с НИЩО - и в това са сигурни всички, които не протестират.

Пак повтарям, всичко което правите е похвално, но просто по тези ширини нещата не се случват така. Аз виждам един друг вариант, друг път. Мисля, че Ганди беше казал, че всеки трябва да бъде промяната, която иска да види в света. Сега е нашето време ние да се изградим като личности, като авторитети, като професионалисти, а мястото за това е точно в Университета. Начинът да променим правилата на играта е като изиграем тази игра, победим и едва тогава да можем да променим правилата. Защото, мили мои колеги, НИЕ сме тези, които ще заместим сегашните политици. Ние трябва да бъдем по-кадърни от тях. Ние трябва да сме по-добри. А такива можем да станем, само ако знаем в какво бъркат те и как ние да не го правим. А това няма да стане, ако затворим залите и аулите. Университетът не е място за протести, а място за учене. Протестът ще ни направи честни, искрени и достойни граждани с ценностна система и морал. На плакати и транспаранти ще напишем мечтите и целите си. Но как ми кажете ще ги постигнем, ако не сме образовани за това. Ако не знаем историята, философията, методите и начините за това. Как ще имаме Чиста и Свята Република, ако не знаем как да я управляваме правилно? Как ще подобрим стандарта на живот, ако не знаем технологията за това? Как ще има кадърни министри и депутати във всяка област, ако самите ние не сме такива? Как ще има справедливи закони, ако не знаем как да ги напишем? Как ще има строг държавен контрол при тяхното спазване, ако не знаем как да го упражним? Кажете ми КАК?! Аз лично, повтарям пак, уважавам и се възхищавам на смелостта ВИ. Но мисля, че тази сила всеки трябва да вложи, за да се усъвършенства по възможно най-добрия начин. И тогава, когато всеки от нас се изгради, няма да има нужда да се събираме заедно да затваряме улици, площади и университети, а всеки, там където се намира, ще побеждава това, срещу което сега протестирате. А мястото, където ние трябва да се изградим, за да можем да победим е точно Университета.

В това вярвам аз и така ще се боря аз!