Освен с циганите, разврата по морето и лошите пътища, България е известна пред света и с още нещо - ракията. Нашата идентичност, питието, без което истинският българин не сяда на масата. Иначе не му идва музата да се оригва и псува управляващите, съседите, жената, колегите и който друг му се изпречи пред погледа и му наруши спокойствието.
Ако българският народ е намерил някакъв лек срещу депресията и случващото се в страната, то тя се съдържа в ракията. Така че - Наздраве, защото следват някои тежки заключения.
Внимание!
Темата е подходяща за 3 годишна отлежала и домашно приготвена гроздова ракия.
Преди два дни в НДК се проведе първият Балкански фестивал на ракията. Чудесно и добре организирано мероприятие, което обаче събуди редица въпроси . Това не беше просто изложение на много и различни марки ракия, това беше изложение на жадния за ракия български народ .
Нали знаете как на българина трудно му се откъсват от сърцето, а и от джоба, пари за кино, театър или друг вид изкуство. Или просто може би тези мероприятия не го вълнуват, та затова страни от тях . Но за същия този българин няма проблем, че входът за дегустация на любимата му напитка е 7 лева. Плаща я с кеф, защото знае, че го чака пиене на корем.
Посетителите на т.нар. ''фест'' бяха основно поклащащи се любители на напитката, от която накрая вече едвам удържаха всичките пластмасови чашки, които бяха насъбрали от различните щандове. Когато след поредната дегустация ръцете им потреперваха, подавайки си чашата за ''още'' , част от тях измислиха иновативния подход да си пресипват ракия, макар и от различни видове в шишета от минерална вода. Все пак сме българи, няма да се минем.
Всичко това колкото и да звучи смешно и някак си по байганьовски забавно, всъщност е трагично. Един народ трябва да има единни и ясни цели, приоритети, да мисли за своята държава, да върви в една посока, не двама напред и десет назад. А в България дори движението е спорно. Сякаш всичко е закърняло и статиката се променя само при наличието на ракия. И се променя дотолкова, че започваме да редим този и онзи какво е свършил, какво не е, за какво е виновен и приключваме след последната чашка.
Разбирате ли, ракията не е виновна, тя е само средство за опиянението на този народ в буквалния смисъл. В преносен - българите сме перманентно пияни... И типичните признаци на един алкохолик са налице - вижда замъглено, лошо му е, спи му се, повръща, а накрая просто заспива сладък сън, който го отнася в друго измерение – например, селска беседка под лозата , пак с ракия и шопска салата.
Наздраве!
И след поредната чашка, кого ще обвиним за ''скапания'' си живот, драги съграждани?
Кой ще ни е виновен за работата или за липсата на такава, за жилището, за жената, за децата, за държавата, за дупките по улиците, за умиращите деца, за емиграцията, за ниската раждаемост, за чалгата, за политиката, за бездомните животни?
Едно знам със сигурност, вината няма да търсим в самите нас. Докато има ракия все някак ще преживяваме, ще псуваме другите и там някъде, в тази утопия, създадена от опиянението, ще търсим спокойствие.
Съжалявам. Не съобразих, че фестивалът в чест на ракията свърши, а чашите с ''домашната” са вече пресушени. Съответно, следвайки кръговрата на живота в България - време е за сън. Утре е работен ден. Но, спокойно , вечерта пак ще има ракия. За нея пари се намират винаги.
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.