Моля те, Бойко ... !

Днес е денят на вярата, надеждата и любовта. Ден, в който да направим равносметка в какво вярваме, за какво се надяваме, какво/кого обичаме и да се помолим за онова, което смятаме за важно.  Струва ми се обаче, че сме толкова изгубени, че сме забравили смисъла на тези добродетели. Забравили сме да живеем с тях. Сещаме се само, когато имаме лична полза, само  когато сме на ръба на отчаянието. За всички други моменти си имаме спасител. И неговото име е Б…

Бойко!

По принцип се твърди, че сме вярващ народ. Силно преувеличено. Ходим на църква на големите празници, колкото да се отчетем.  Дори на Великден  част от хората се събират пред храмовете по-скоро, за да се видят със съседите и да изпият по една бира, отколкото да запалят свещ за здраве. И така естествено в този духовен и душевен вакуум, изведнъж се появи една фигура, която за кратко се превърна в адресат на повечето житейски прошения. Преди да се обърнат към Господ, българите започнаха да търсят помощ при Бойко. Да, да, същия вече бивш премиер на страната, някак си зае предпоследното стъпало преди крайното отчаянието на хората, преди да стигнат до храма.

Бойко,моля те, имаме дупка на улицата и колата ми потъва всеки ден в нея, помогни!

Бойко, моля те, болна съм, трябват ни пари, помогни!

Бойко, моля те, спаси любимия ми отбор от фалит!

Бойко, моля те, намери ми работа!

Бойко, моля те, намери ми дом, изгониха ме на улицата!

Бойко, моля те да се видим лично! Трябва да говорим!

И това е най-малкото. Преди дни в социалните мрежи излязоха скрийншотове на съобщения, писани от фенове в един от профилите на Борисов във фейсбук. Молби и обяснения в любов. Страшна и смешна гледка.

Защо, бе, хора?  Не разбирам. Бойко не е Месия, колкото и да ви иска. Колкото и да ни се иска. Как е възможно за всеки проблем да търсим виновен политик? И в същото време за решаването на всеки битов проблем търсим помощ отново от политик? И защо точно Бойко?

Странен народ сме. Все някой трябва да ни помага, все трябва да има някой, който да играе ролята на супер герой и да носи, макар и привидно спокойствие, че дори да възникне проблем, той -  Месията ще дойде да го реши. Кой точно личен проблем ви реши г-н Борисов? Кой точно национален проблем реши? А то всъщност и кой от политиците ни може да бъде похвален с подобно нещо?

Така няма да се оправим. Така и Господ няма да ни помогне. Още преди векове в различни философски учения, под различна форма се е зародила мъдростта, че когато искаш нещо,  когато се нуждаеш от нещо, трябва да се стремиш сам към него, да вярваш, да се бориш, за да го постигнеш. Да имаш вяра, да се надяваш. А не безропотно и мазохистично да насочваш любовта си към самопровъзгласил се Месия.

Не е нормално пред Народното събрание хиляди да протестират срещу политиците, и в същото време кутията за лични съобщения на Борисов, да се пълни с молби и молитви.

Докато пътят към личното, а и масово спасение минава през хистерично фаворизиран политик, пък бил той и Бойко, сме обречени. За това, колкото и богохулно да звучи, предлагам да прекръстим днешния празник на Свети Бойко. В крайна сметка явно той е събирателния образ на вярата, надеждата и любовта за окаяната ни нация, а не Света София с трите и дъщери. Изобщо знаете ли кои са те?

Дори и сега, докато пиша, в профила на Бойко се появи нова просба: „Бойко, моля те, помогни ми ...“

Поредната от многохилядните молби…

Е, честит празник на Вярата, Надеждата и Любовта! И дано Бойко бди над вас!