Щастието отвъд кантара

Щастието отвъд кантара
13-09-2013г.
65
Ева Истаткова

Това е номерът на България в класацията по щастие в света. Модерният свят прави така – измерва. Всичко днес е измеримо: дрехите ти, къщата ти, работата, онова, което ядеш, и, което пиеш, теглото ти, уменията ти, външният ти вид, взаимоотношенията ти, смисълът ти... Защо тогава да е странно, че има „Световен Доклад на Щастието”, който обобщава кои са най-щастливите държави по света за 2013-та година? Разбира се, в това подреждане България е на дъното. Между Афганистан и Ботсвана. В ранглистата на щастливците, има едва 11 държавки, които са по-зле от нас. И сред тях са – Танзания, Руанда и Того...

Смешно, нали?

В същото време, първите 5 най-най-щастливи държави са – Дания, Норвегия, Швейцария, Холандия и Швеция.

Да бъдем честни – вие имате ли познати, които да казват – „еее, човече, бях в Швеция и се разцепихме! Беше толкова яко! Супер държава, супер весели и щастливи хора!”. Нямате. Защото в Швеция, след шест-седем вечерта въобще не срещаш хора по улиците. А, като искаш да си направиш среща с  приятел – нужен ти е календар, да отбележите датата отрано и по план. А българското щастие е непланирано.
По тези балкански ширини, щастието не идва по график, а като идва, на никой не му хрумва да го измерва, за да се бори за  първенството в Световния Доклад.

Този доклад, между другото, дефинира един сякаш невидим за съвременните хора проблем – триумфът на болката над ума и сърцето. Като най-честа причина за човешкото нещастие е посочена хроничната ментална болест. Не просто бедността, не семейните проблеми, не физическите недъзи. Болките, родени в главата – са  най-явният производител на човешко нещастие.
Докладът описва и двете най-разпространени психични заболявания – депресията и тревожните разстройства.

Много е просто. Авторите на този доклад се отнасят към щастието като към пита кашкавал – на грамаж, по форма и цвят. Намерението им е „щастието” да бъде превърнато в политика: „Така или иначе, по-доброто разбиране на обективните ползи от покачващото се щастие, може също да помогне щастието да бъде поставено в  центъра на политиката и да  допринесе за еволюцията в правенето на политика”. Точка. Разбирате, нали? Щастието – като средство за постигане на разни неща.... Щастието като благосъстояние.... Щастието като белег за икономически просперитет. В крайна сметка, щастието в консумативния ни свят, също се е превърнало в  продукт. То се изплзва. Не просто се живее, а  служи за нещо...
Служи да осигури по-дълъг живот, оттам – по-дългосрочни и големи приходи, оттам социално благополучие и повече спестявания, а оттам е изводът: „човекът, който е в по-добро настроение, дава повече на своята общност: и повече пари, и повече време”.  

Част от изследователите на „щастието” се  занимават и с връзката между „човешкото развитие” и „икономическия растеж”. И какво мислите откриват те? Че отношението между икономическия растеж и не-материалните „здраве” и „образование”, внимание – е абсолютно незначителна!

Това значи, че „човешкото развитие” е като че ли по-влиятелният фактор за щастливост. Критериите за това развитие са следните – обща оценка на живота, удовлетвореност от работата, сигурност, икономически условия, доверие в правителството, ефективност на правителството, свобода  на избора, равенство-неравенство.
По този начин изследователите се мъчат да преценят и анализират „щастието” по държави. И мислят, че са успели.

Обаче държа да им кажа – пичове, правителството не може да ви направи щастливи! На никого не му пука за ефективността на политиците и икономическите условия, когато става дума за щастие. Не е за вярване, как в десетките си таблици, диаграми и статистики, никъде никой не спомена за любовта. Ако апостол Павел прочете доклада за щастието за тази година, лошо ще му стане. Не само, че любовта не е разбрана, като най-голямата ценност и единица за сбъднатост, ами изглежда като да я няма въобще!
Ето това се получава в пре-великия ни нов свят. Всичко е  изчислено до запетайка. За всичко се измисля решение. Всичко е предвидено и предвидимо. Освен едно:
Идеята, че сме на тази Земя не да поддържаме Икономиката, нито да подобряваме Политиката.
Тук сме, за да  целунем някого, за да му подържим ръката, когато му се плаче и за да проумеем обичането.
И, ако умните глави на цивилизацията ни са забравили това, толкова по-зле за всички.

Тогава...
Гледайте Кустурица и „Животът е чудо”. И ще разберете, че  – „животът е отвъд войната и мира”.... Така, както щастието е отвъд мерките и теглилките. Отвъд всеки опит да го опишеш. То идва оттам, където никой не е бил, и отива пак там. И точно затова ни е по-скъпо от златото. Просто не знаем къде да копаем за него.

 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.