Администрация, моя любов!

Администрация, моя любов!
01-08-2013г.
69
Ева Истаткова

Ние живеем в Абсурдландия! Тук всичко е наопаки – не е наред, не е логично, не е нормално, което трябва да е бързо - е бавно, а което трябва да е бавно - е бързо. Свят наопаки. България.

И няма „ да се оправим” скоро. Знаете ли защо...защото политиците може и да се сменят, но чиновниците...никога!

Знаете ли колко време отнема на един обикновен гражданин в една обикновена и нормална държава да си извади документ от обикновена институция?....Не повече от 15 минути. Общо. С кафето преди това.

А как става същото нещо у нас? Разказвам.

Пътувам от София до Своге с една цел: да извадя 3 удостоверения за имот от общината. Още съм на път, но по свития на топка стомах познавам – очаква ме кошмар. Като този на Астерикс и Обеликс в Римската империя. Ако си спомняте този епизод....в който прехвърляха Астерикс от гише на гише и от етаж на етаж, до безкрай, до пълно полудяване.

Понякога си мисля, че тромавата българска администрация е конспирация. Искат да ни превърнат в пациенти на лудница. Искат да не знаем – кое е реалност и кое не. Кое е нормално и кое не. Ей тая граница те превръща в нормален или луд.

В общината в Своге – влизам в отдела за данчъна оценка. Отивам на гише „Каса”. Оттам ме отпращат в друга стая. Чакам на опашка. Влизам. Взимам молба за попълване и излизам. Чакам на опашка, за да вляза пак. Написват ми един входящ номер на молбата и пак ме изпращат на „Каса”. Там пак чакам на опашка. Плащам таксата. Връщам се на друга опашка в съседната стая. Чакам. Влизам. Най-сетне съм подала молбата за така желаното удостоверение. Не мога да повярвам! Е, разбира се, не бива да пропускам факта, че докато ходя от стая в стая се оказва, че някакси системата не е успяла да ме уведоми, че дължа някакви пари за данъци… И то, защото преди 3 години, някъде не са доплатени 5 лв, които с лихвите до днес са се превърнали в много пъти по пет. Но не там е бедата. Бедата е, че всяка година аз плащам данък, и тъпата, без извинение, система не ме е уведомила, че имам неплатени задължения. Или системата е тъпа, или хората. Дано да е системата... Защото тя поне може да бъде сменена.

Само после да не се чудим защо има ниска събираемост на данъците и защо държавата няма пари. Ясно е - администрацията НЕ работи. В различните отдели нямат никаква представа кой какво върши в останалите звена....За да си изкарам някакъв друг документ, от общината ме разкахара през два нейни отдела та чак до съда, а от съда – до Агенцията по вписвания.

Това е.

И ние вече като американците взехме да се профилираме...Да не сме пенкилер и да разбираме от всичко...Вече просто не разбираме от нищо...

Не можем да се сърдим на стандарта си на живот, когато цялата държава работи така - сякаш е от друга ера. А ние сме някакси ОК с това.

Помислете – ползвали ли сте скоро услугите на БДЖ? Някой от вас да си е купувал билет на гарата? Защото аз – да. На гарата във Варна. Жега е. В соц-сградата се вият опашки. Лелки-служителки седят зад гишето и като продават билети все едно произвеждат ядрени реактори. Толкова сложно изглежда – то е едно звънене по телефона, викане на колежки за консултации, ровене в шкафове и папки, писане и суетене. За един билет. А там на опашката едни испанци чакат и си мислят, че то така става това с билетите...А сега като разберат, че зад гишето няма кой да говори на английски...Съвсем ще съжалят за избора си на дестинация.

Да вземем и пощата – виждали ли сте как изглежда това място в технологичния 21-ви век?

Пощата е машина на времето, ама само в една посока – към миналото. Времето за служителите там е спряло. Нищо не създава напрежение. Но всичко изглежда, че е много трудно. Зад стъклата, едни жени са затънали в бумащина. Компютрите в българските пощи са само ехо от прогреса. Кутиите им са там, но всичко все още е хартиено. А ние чакаме дебат за електронното гласуване в България. Какви ги дрънкате, бе, хора? Та ние сме на място, в което Кралицата Администрация прави, каквото си иска. И, каквото може.

А тя не иска модернизация, защото ще трябва да се смали спешно. И не може да работи, както трябва, защото толкова й е „акълът”...

И се оказва, че всички ние сме просто пленници. Пленници на хората с хартиените бележки и нулевата компютърна грамотност.

И живеем в процес, обратен на прогреса. Нещо като де-прогрес. Дори още по-зле. Защото в де-прогреса макар и отрицателно, все пак има някакво движение.

Докато в държавата България движение няма. Всички стоят по местата си и мрънкат, че животът им не е наред. Ами разбъркайте реда, да му се не види!

Пък може и да се задвижи нещо... 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.