Нощта на блокадата – няколко мига от вечността...

Часът е 2 без 15 през нощта. Българският парламент вече часове наред е под обсада. Всички изходи наоколо са запушени. Преобърнати кофи и барикади от тротоарни плочки и саксии с цветя. Разпръснати хора по различните фронтове. Бяло пиано е разположено точно пред паметника на Цар Освободител. Хората се редуват да свирят на него. Мелодията едва се чува от виковете „оставка” и освиркванията на депутати и министри, затворени в сградата на НС.

Часът е 2:30. На жълтите павета, вдясно от официалния вход на Парламента има раздвижване. Хората се възпаляват. Полицаите започват леко да настъпват и образуват коридор. Вижда се, че разчистват територия. Щитовете им вече са вдигнати, всички са с каски. А протестиращите – с колела, свирки, тромби и силни гърла. Крещят. Много бавно полицаите настъпват напред и си завзвемат територия.

Говори се, че в 3:00 часа ще бъде напрвен втори опит да изведат министри и депутати. Така и става. Успяват.

На източния фронт, срещу Вечния огън, от страната на "Александър Невски", е тихо.Хората седят и мълчат. Виждат мен и колегата ми и казват – „Тук имаме нужда от хора, но е тихо. Знаете, на Източния фронт винаги е най-тихо”.Продължаваме среднощната обиколка на Парламента, за да видим какво става и откъде ще ги изкарат. Тези от Народното събрание.

Близо до стълбите на "Александър Невски" сме.Оттук се вижда по-добре, някакви хора ни питат какво става на другите места. Чудят се откъде ли ще излязат обсадените. Говори се, за тунелите на властта – онези подземни коридори под парламента, които са приготвени за войни, например. А ние май сме в нещо като война. На умовете.

Обиколката ни продължава, вече сме на гърба на храма, на кръстовището между "Оборище" и "Васил Левски". А там – десетки полицаи с щитове седят неподвижно. Срещу тях седи – Васо Гюров. Стои и не мърда. Стои мирен и ги гледа в очите. Лицето му е каменно, а той гледа право в очите им – зад стъклата на щитовете. И дума не казва. Почти няма други хора. Тук тишината е най-мощна. Напомня ти, че крещенето има смисъл само, ако има кой да го чуе...

[gallery]

Пак на гърба на „Александър Невски” е изградена барикада. Поне 1.50 м висока. От плочки, саксии, цветя. И една колона. Колоната е взета от градинката пред Галерията. Обаче часове по-късно виждам, как един обикновен гражданин помага на един полицай, да върнат колоната на мястото й.

Барикадата я разчистиха с фадрома. Потрошиха плочките, махнаха цветята. Зад гърба на полицаите, фадромата дращеше ли дращеше, чупеше и премахваше всичко по пътя си.

Вече е около 4 сутринта. Станало е ясно, че депутати и министри са изведени от парламента. Протестиращите са били разделени и готово – с тактиката „разделяй и владей” всяка власт се мъчи да стигне далеч. Пред очите ни развалиха построеното за минути. Полицаите са вече уморени. Искат да си ходят. И се шегуват – да сме си ходели и да тръгваме на море, щото и депутатите щели да си почиват....Ваканция ги чакала...

Няколко протестиращи, сред които режисьорът Стоян Радев и Виктор (от помните ги – Стоян Михалев и Виктор) им казват – утре ще се видим пак....

Но то вече е станало утре. Малко преди развиделяване, протестиращите изпращат оттеглящите се полицаи с аплодисменти.

Депутатите и министрите са навън. Хората отиват да поспят малко и нямат никакво намерение да се отказват.

Дори не вярват на очите си – барикади, разтрошени тротоари, няколко ранени, многочасова обсада на парламента. И нищо. Все още.

Обаче, за хората на улицата, време има. И те обещават да са там, докато не принудят това правителство да подаде оставката си.

 

Вярвам им.

 

След толкова енергия да рушиш и градиш, да цапаш и после да почистиш...едва ли някакво си правителство ще ги затрудни.

Все пак, по християнски знаем...търпението е най-голямата ни сила, а нетърпимостта е най-силната мотивация.

В случая, и двете ги има. Това беше първата кървава нощ на протеста. Дали обаче ще е последна?

Съмнявам се.