Волен VS. Вагнер

Вече шести ден – протести. Хората са възмутени и вдъхновени. Искат промяна. И я искат веднага. Чакали са 23 години. Не могат да търпят и ден повече... Тази ескалация на негодуванието вероятно е добър знак за събуждане. Ако направите анкета по улицата, десетки хора ще защитят смисъла на тези протестите.

Протестите обаче НЕ са само добри. Те са поредното доказателство за ефекта на пеперудата, нали се сещате – ако някъде в единия край на земята пеперуда махне  с крилца, в другия край на земята това причинява торнадо. А на нас българите, дори не ни се налага да отидем до ръба на света, за да видим торнадото. Достатъчно е да имате фейсбук, където можете да прочетете молбата на Софийската Опера и нейния директор Пламен Карталов да не се саботира работата й чрез протестите пред офиса на „Атака”.

Молбата е – игнорирайте Волен и „Атака” и не торпилирайте усилията на толкова хора, работили в Софийската Опера през последните години.

Очаквам присмех за тази теза. Ще кажете - не може някакъв си спектакъл в някаква си опера да е кой знае какъв проблем, в сравнение с каузата на едни мащабни граждански протести?

Ще кажете – на кого му пука за Операта, хората нямат работа и пари, за да отидат там?

Ще кажете – всяка революция взима жертвите си или – покрай мокрото гори и сухото...

Аз пък ще ви кажа, че такова мислене е клише. Клишето да се оправдаваш с очевидното.

Защото, това, което предстои да се случи в Операта ни през месец юни е уникално за България. Националната Софийска Опера ще представи цялата тетралогия на Вагнер – „Пръстенът на Нибелунгите” . В няколко последователни дни, зрителите ще могат да гледат – „Рейнско злато”, „Валкюра”, „Зигфрид” и „Залезът на боговете”. Софийската опера  е  първият театър на Балканите, на чиято сцена се поставя тази, извинявайте, ама колосална епопея на Рихард Вагнер. Това се случва през 2013-та, в годината, в която светът отбелязва 200 години от рождението на композитора. По тетралогията, българският екип работи от 2010-та досега. В работата по „Пръстена на нибелунгите” участваше един от най-добрите интерпретатори на Вагнер – немският музикален педагог Рихард Тримборн. И още факти – много рядко, дори в театрите в Германия, могат да се похвалят с поставянето на Вагнер със собствен ресурс. Защото това музикално произведение изисква изключителни вокални способности. А нашата опера успя. 52-ма български артисти, над 200 човека творчески състав и още толкова други, работили през последните 4 години, за да видим Вагнер на софийска сцена. Това впечатлява музикалните критици по целия свят. Столицата ни очаква гости и медии от Япония, Великобритания, Германия...

И всичко това, може да бъде провалено с един протест. Който е „за добро”. Но е на път да съсипе шанса на България да се нареди в класацията на най-добрите в света. Софийската опера поставя „Пръстенът на Нибелунгите” и миланската „Ла скала” прави това по същото време...

В Италия обаче, „Ла скала” е с отворени врати. В България, Операта е със затворени. Заради „Атака”. Заради Волен. Заради политическата погнуса на хората.

И сега е времето да изберем – Волен или Вагнер.

Ето това е въпросът, чиито отговор ни превръща в роби на първобитното или в свободни хора. Свободни - като либрето.