Гeдеон в огледалото

„...По време на своята мисия при арабите Св. Кирил Славянобългарски припомня думите на Спасителя: "Христос, нашият Бог е рекъл: "Молете се за ония, които ви обиждат", но Той е рекъл още: "Никой не може да прояви в този живот любов по-голяма от тази, да положи душата си за своите ближни!..." (Горан Благоев, „Чудеса по бойните полета“)

България прилича на куче. По скоро на кучка с увиснали гърди пред сухотата, на които се бият цял зоопарк изродени животни, научени само да сучат и да хапят зърната й.

Всеки крещи, че България не му дава пари. Че не му дава нищо. Че му е длъжна. Че е скапана. Че е фикция. България е фикция. Зад подобни фикции хората биха могли да живеят прекрасно и да пребъдат с векове. Другите държави-фикции го правят.

А истината е друга. Ние сме скапани. Преди 25 години отново ни дадоха свобода. Свобода, за която не се бихме. И отново ние не знаем какво да правим с нея. Ние ползваме свободата, за да станем проститутки. Но това дори не е толкова страшно. Ние ползваме свободата, за да лежим. Не се сещаме, че можехме да лежим и ако бяхме заключени. Ползваме свободата, за да не вярваме. И свободата се превръща в прах. В един американски филм се казва – ако спреш да вярваш в демокрацията, тя губи значението си.

Пътувам всеки ден, виждам какво се случва. Няма по-прекрасно място от България през пролетта и няма по-скапани хора от българите по всяко време. Те лъжат, надцакват се с дявола и после обвиняват когото им падне за греховете си. Обвиняват най-вече ближните си. Обвиняват някой свой Цезар. И обвиняват боговете, че мързелуват, вместо да скочат и да се изправят срещу проблемите на българите. Няма други такива хора, които да чакат някой друг да им реши проблемите. Примерно ближните им. Примерно, някой Цезар. Или примерно - Бог и тотото.

В момента българите са нация от старци, пияници и проститутки, сбирток от хора, които не само не могат да решават проблемите си, а и не могат да ги дефинират. Сбирток притиснати от другия сбирток полубългари, хора без знание на коя земя се живее, притиснати от хомункулуси с протегната ръка – и те искат от България, но дори не знаят как се казва мястото, където живеят. Това, което пиша не е омраза, а болка. От толкова милиарди хора на тази планета аз съм тук, за да говоря скептично на най-върлите скептици във Вселената.

Преди много години в тъмните времена на комунизма в България имаше едно мъжко име, еврейско по произход, което днес изчезна, не е модерно. Името Гeдеон изчезна. Господ решава да даде на земеделеца Гидеон да освободи израилтяните от робството на пастирите мадиамци. И Гeдеон събрал 32 хиляди души за война. Но представете си – Господ му казал, че това са твърде много воини (!) и заради многото войни може да загуби битката. И Господ редуцирал войниците на Гeдеон до 300. Просто махнал боязливите и страхливите. Според мене е махнал и скептиците. Махнал е и тези, които не могат да си решават проблемите сами. После е махнал курвите по душа и тайните ченгета. Понякога на човек му се живее с малко хора - но качествени, нежели с много - но неразбрани хора. Велика притча е тази за Гeдеон. Притча за това как да се самоочистиш преди да влезеш в битката. И че повечето хора не ти трябват.

И Гeдеон победил мадиамците. С чудо. И на България й трябва чудо. А чудесата се случват, когато  човек е изгубил всякаква надежда за спасение и е издигнал ръце към небето, предавайки цялото си същество на Бога.

Гeдеон значи „дървосекач“. Всеки, който е хващал брадва знае, че гората трябва да се сече, но не трябва да се сече всичката. България е гора пълна със стари и болни дървета и няма един Гeдеон да влезе в гората и да почисти. Няма. Но всеки път, когато се напием виждаме себе си в огледалото като Гeдеон. Значи - не всичко е загубено. Пияни пред огледалото сме смели. На сутринта просто трябва да махнем страхът.

България е къща - извънредно скъпа къща. Гледам именията на първенците, които струват много повече от скъп цял хотел в Белиз или Гърция. Гледам как канализацията им е заустена в уличния канал за дъждовна вода. Как всичкото лайно отива в реките ни и оттам сякаш се отърваваме от него, а то не е така. Лайното се трупа наоколо. Гледам как къщите са огромни, но с малки прозорци. Как поредицата от тухли е сложила отпечатък в душицата на българина като в анимация на Алън Паркър. Най-грозните къщи се строят в България. Още едно доказателство как българите не знаят какво да правят с живота си. Катерицата си мисли, че яде жълъди, един ден жълъдите изяждат нея.

Гледам богатите и бедните – еднакво ненаучени какво до правят с животите си. Едните се уриват във вещи, другите се уриват в боклуци. И всичките вкупом пищят от болка срещу България-та. Имат всичко – и вещи, и боклуци, но пищят, тичат наоколо с крясъци, самозапалени от незнанието какво да живеят. Царете на компромиса сме ние. С Компромис е създадена държавата Холандия, държавата Белгия - у нас компромисът ще закрие държавата България. Но преди това ще закрие българите.

Всеки ден в тази страна се издига кръстът на Чуждата вина. Кой е виновен за тротоара пред къщата ти – държавата. Кой е виновен за канализацията – спукана или липсваща – държавата. Кой е виновен за беднотията – държавата. Кой е виновен за смъртта – държавата. За смъртта обаче е виновен мързелът. Мързелът.

А истината е, че ние сме си виновни. Племенце, което не измисля нищо. Което не произвежда. Което не ражда. Племе, което се гордее с децата си, последните. Дори деца не се произвеждат вече наоколо, дори деца. Племе и хора живеещи на социалния санитарен минимум, защото толкова му стига. За какво ни е повече.

Племе, преди гордо, което днес само мрънка. Виновни сме за всяка пукнатина между нас си и между небето и земята. Но мрънкаме на Господ, уста проклина цяла Вселена всеки ден, ежеминутно България-та е напсувана и изнасилена, и учудена. Защо?! И кого да питаш?!