Лора. Винаги обявявана като – дъщерята на Данчо Караджов или като гаджето на Део. Тези дни, всички питат Лора – как се живее без Део. Lentata.com я попита и други неща.
В момента кои са нещата, които те вълнуват?
Вълнува ме това - да си правя песните. По този начин успявам да избягам от някакви неща, за които не искам да мисля.
Натоварва ли те това, че ти винаги си - гаджето на Део или дъщерята на Данчо Караджов?
Не ме товари, щом хората така са решили да ме представят. Аз знам, че не съм само дъщерята на Данчо Караджов и бившата половинка на Део.
Лора е...
Талантлива българска певица.
Ти си „новата”. Баща ти е класиката. Мислила ли си обаче да направиш нещо, подобно на Данчо Караджов, да се върнеш към неговата музика?
Принципно, да. Аз не съм заклета R&B изпълнителка, харесвам всякакъв стил музика, стига да е красив и добре звучащ. Аз съм пяла и по-твърди песни, дори на негови концерти. Мислила съм си да пея кавъри на негови песни. И да, кефи ме тоя стил. Въпреки че - черната музика си ми е най-любима.
Кои са ти любимите парчета на баща ти?
„Скъп спомен мой”, „Липсваш ми”, „Лодка ли е любовта”.
Има едно особено обвинение към новия тип музика. Че е по-малко съдържателна, по-малко запомняща се...Ти как го приемаш това?
И аз съм малко на това мнение. Днешната музика малко се претупва, не се прави с живи инструменти, а само с компютри....не се прави така, както трябва. Едно време е било много по-трудно, влизали са в големи студиа, използвали са много инструменти и става по-истинско. Но такава е тенденцията в цял свят и ние, малко или много, трябва да се придържаме към нея. Аз се старая да правя хубава музика, стойностна, но новите стилове, като например. т.нар. евро-диско, ужасно много ме дразни.
Когато си минал през нещо толкова сериозно, като връзката с Део, дълга 8 години, какво трябва да е следващото?
Търся любовта. Ние в крайна сметка се разделихме заради това, защото я нямаше вече при нас. И си мислиш - ще срещна някой друг, същото ще се случи след 1-2 години.... В крайна сметка, това е движещата сила, трябва да търсиш любовта, това е смисълът за мен в живота.
А вярваш ли в сродните души?
Да, човек трябва да си намери половинката, човек от същата порода.
Tи кога разбра, че с Део не сте една порода?
Не мога да кажа, че не сме от една порода, напротив. Доста добре се разбираме, оставаме приятели. Тази любов изчезна в един момент и почна навикът, като в повечето дълги връзки. И търсиш тази любов някъде другаде… Искам пак.
Много хора за такива случаи, като вашия, казват – те сигурно не са направили достатъчно, за да си съхранят любовта.
Това е много тъжно. То човек, ако е влюбен, ако трябва да си с тоя човек, някакси си го усещаш, и се бориш за тази връзка. Като не си на 100 % влюбен....Не знам, много е кофти, че хората се разделят все повече и повече, но в крайна сметка, ако не са щастливи – какво, да продължаваме да живеем нещастни ли? То какъв е този живот, какъв е смисълът?
Те преди години хората не са се развеждали от срам....
Да, и жената търпи цял живот някакви неща, не обича мъжа си и живее по този начин цял живот, грижи се за него, готви му, чисти му и т’ва е... Тя си знае, че това трябва да си прави....
Виждаш ли грешки на съвременната жена?
Понякога жената, която е толкова силна, плаши мъжете. Според мен, жената трябва да е жена, да е крехка, да очаква все пак мъжът малко повече да се грижи за нея, в това има някакъв чар. Естествено, да си изкарва нейни си средства, но мъжът трябва да е по-силният. Не мога да ги разбера тези чак толкова еманципирани жени, това е безсмислено.
Искаш ли сватба?
Да, това е много приказно.
Ти пееш на много различни места. Има едно такова клише за младите – че са пропаднали, че нямат ценности. Вероятно мнението ти ще е по-вярно от това на социологическа агенция. Какво мислиш?
Това е нормално за младите според мен, да са по-освободени, да искат всичко от живота, да грабят от живота. Човек с годините уляга. Верно, ние българите като цяло, общо взето, имаме пари само да излизаме. И да се напиваме. Някакси, самият живот не ни кара да се развиваме...Знаеш, хората са бедни....
Ти казваш, че има неща, които не би направила отново. Кои са те?
Започнах да оценявам живота и това, че....не трябва да си губиш времето по никакъв начин. Дори един час. Ето, аз например, мислех, че нещата могат да се оправят и да сме пак щастливи Део… с години чаках, разбираш ли. Е това нещо, ако отново го усетя - прекратявам на секундата. За да няма изгубено време.
В наши дни я има концепцията - „сексът продава”. Това потиска ли те – че трябва да наблегнеш на визията си?
Не, не ме потиска. Аз съм щастлива, че Господ ми е дал това, което ми е дал. Все пак, по-добре да изглеждаш хубаво. Особено, като работиш такова нещо. Хората се кефят на добрата визия, искат да гледат красиви неща. Но в никакъв случай не е най-важното, защото има много талантливи хора, не са невероятно красиви и пак са супер успешни.
Например?
Сезария Евора, от Кабо Верде. Ето тя не беше в клишето – нито е красива, нито слаба, обаче е велика. За мен талантът е най-важното нещо. С него докосваш хората.
А в България талантът достатъчен ли е?
Според мен талантът в България въобще не е на първо място, за съжаление. И хората го усещат това. Всичко е едно такова...еднодневка.
Имаш ли лична неприязън към поп-фолка?
Да, определено, много ми е евтинджос. Много е пошъл и гнусен, и постоянно крадат. К’ви са тия творци?
Мислила ли си за навън?
Мислила съм, обаче това е много тежко и е голяма отговорност, трудно е. Не ми е цел. Човек трябва да се докаже първо в родната си страна. Тук ми е достатъчно. И дори се радвам, че не съм световноизвестна, защото мога да си излизам от България, да си ходя, където си искам и да не ме сочат, и да говорят зад гърба ми, а ако бях световноизвестна, трябваше да се крия от всички.
Кое е най-хубавото не-българско място, на което си била?
Бали. Там е приказка. Хората са толкова добри и мили. Усмихват ти се искрено. Ок, и тук ти се усмихва някой, обаче ти знаеш, че не е стопроцентово, а там просто с усмивката си ти дават любов. Много яки хора.
Ако не правеше музика, какво щеше да е?
Може би щях да рисувам. Дори се чудех какво да правя – да пея или да рисувам, но в крайна сметка, пеенето е нещо, което много по-добре мога. Мислех за Художествено училище, но Слава Богу се занимавам с пеене.
Слава Богу и от гледна точка на парите...
Да... Аз се замислих, какво - ще стана художничка и ще продавам картини в подлеза на ЦУМ и пак нищо.
А как се справяш с печеленото на пари от музика?
Страх да си помисля, когато това всичко свърши, защото в крайна сметка – днес си готин, супер, изкарваш много готини песни, утре – обаче нещата могат въобще да не бъдат такива. И става много страшно. Не знам, дано това да продължи, колкото с може повече.
© 2023 Lentata.com | Всички права запазени.