Погребани спомени

Точно преди 20 години в Америка се случва едно от най-зловещите отвличания на дете. 20 години след отвличането си, Кати Биърс проговаря в книга посветена  на драматичните събития, променили живота й.  Днес тя е на 30, работеща и щастливо омъжена жена с две деца.

В края на1992 година, дни преди да навърши 10, тя е отвлечена и държана в плен, в бункер под земята, голям колкото ковчег. На 13 януари 1993, похитителят и Джон Еспозито, съсед на семейството, признава пред полицията, че той я е отвлякъл и отвежда униформените до мястото, където я е затворил. В продължение на 17 дни Еспозито е изнасилвал и измъчвал малката Кати. Днес порасналото момиче си спомня за времето в плен и казва: ,,Опитвах се да не спя, беше ме страх, че ще ме насили, докато съм затворила очи или ще ме снима как спя и ще изпрати снимката на полицията, а те ще решат, че съм умряла и няма да ме търсят.” В бункера под къщата, където е държана е имало малък телевизор, на който денонощно е звучал музикалния канал  МТV... Кати казва, че и до днес я побиват тръпки, когато чуе „I will always love you” на Бон Джоуви.

В хода на разследването полицията установява, че Кати е била пренебрегвано дете, майка й често я оставяла при кръстниците й, където момиченцето също е било тормозено и изнасилвано, този път от кръстника си Сал Ингиълри. Съседите разказват, че са виждали Кати да носи прането на семейството до обществената пералня в квартала, да купува цигари и храна за вкъщи, описват я като тихо дете без приятели.
Детективът Доминик Върон, следовател по случая, казва, че Кати е оцеляла и преживяла отвличането и мъченията, защото вече е имала „опит” в мъченията.  Кръстникът на детето Сал Ингиълри е осъден за изнасилване и умира в затвора през 2009, а похитителят Джон Еспозито е осъден на 15 години за отвличане, присъдата му е удължена в края на 2007 по настояване на местен адвокат. Молбите му за предсрочно освобождаване са отказани в повечето от тях пише: „Кати знае, че винаги съм искал най-доброто за нея. Това беше грешка. Дори мисълта за това беше грешка. ”

След отвличането Кати е настанена в приемен дом. Новите й родители ограничават достъпа на пресата до нея, за да може детето да преживее травмата и да не я сочат с пръст в бъдещия й живот. В гимназията на Източен Хамптън Кати започва да играе волейбол, успява да създаде приятелства, спечелва стипендия за колеж в Пенсилвания и заминава. Там се запознава с бъдещия си съпруг. Днес казва: ,, Няма смисъл да се питам, защо на мен или какво ако… Опитах се да не бъда тъжна, заради миналото, защото то ме направи каквато съм днес.’’

Майката на Кати Биърс

Въпреки биографичната книга, която излезе на пазара по повод 20-годишнината от отвличането, Кати отказва да оповести в кой град живее в момента, отказва да дава и свои координати. Тя признава, че все още се страхува, но същевременно иска да помага на деца и хора, преживели нейния кошмар.

Най-шокиращото признание, което Кати прави в книгата си е, че ако не е била отвлечена, е нямало да се измъкне от ада, в който е била принудена да живее.