|
Чалгария
Има такава страна. Тя си няма име, затова условно я наричам Чалгария. Да се излезе от нея е трудно, да останеш също не е лесно. Това е страната на белите мерцедеси, конските кебапчета и лошото образование; там Господ в голямата част от случаите се нарича Иисус Христос, но подопечните му най-често се гърчат под звуци, родени в бита и душевността на хора, които наричат своя Господ ”алла” (не Пугачова). Чалгарите са невинни; те имат право на културен избор, защото възлизат на 93 процента от населението. Другите 7 процента също имат право на избор: като не им изнася, ако щат, да се изнасят. Мартин Карбовски е един от тях.
ЧАЛГА Е! (пейте, робини)
Има едни велики дъвки - "love is..." - с картинки и кратки послания за това какво е любовта. Те са добра алегория за нашето Общество. У нас обаче на хартийките на тези милиони дъвки пише друго. Пише "Чалга е!". Не с многоточие, а с удивителна.
Чалга е! След глагола "е" няма такива работи като послания и милиони варианти! Край на многоточията! Опитайте дъвките "chalga is!" Те приличат на онази деформирана част от пъпчетата върху трептущите кореми на ханъмите, а вие всички искате да докоснете с език тези пъпчета, въпреки че в тях се събира мъхът от смисъла на живота! Яж чалга, пий чалга, сънувай чалга, чукай чалга - бъди чалга! Чалга е! Дъвчи и си купи още една!
Въпреки че никой в тази страна не очаква да има написано нещо след удивителната на "чалга е!", аз ще ви допиша няколко такива дъвкови послания. Да започнем простичко, за да бъдем разбрани (и от тях):
ЧАЛГА Е! (едно езиково и музикално понятие)
На турски език чал! е заповедната форма на "свиря". На цигански производната дума шалджъ вече е ъпгрейдната до "певец" или "касетофон". На български означава определен вид музика, която слушат (или толерират) близо 93 процента от населението (данните са от НСИ, април 1999). Стотици изследователи и противници на чалгата (вкл. Каналето) твърдят, че след като чалгата е толкова разпространена, не трябва да я отричаме. Трябва да се съобразяваме с общия вкус, маниер и да търсим и да открием нещо важно, символично и народопсихологично. Или поне да я толерираме.
Но няма да стане така. Проклети да сте. И триклети да сте, и пет-клети да сте, седем-осем и да сте паднали. Да го духат всички, които мислят по този начин.
Защото колкото повече:
а) едно НЕЩО е разпространено сред много хора,
б) които ти говорят, че ТО е нещо нормално и
в) трябва да се съобразяваш с него,
толкова повече ТОВА НЕЩО има шанса ДА Е СБЪРКАНО ОЩЕ В САМИЯ СИ ЗАМИСЪЛ!
Когато някой каже на вас, седемте жалки процента, че трябва да се съобразявате с 93% от населението на една страна, това е поличба. Трябва бързо да си съберете багажа и да се изнесете. Защото, колкото и да е уж дребен проблемът, по който 93% от населението мислят еднакво, малко след тази поличба някак си естествено идват на власт едни хора с мазни перчеми и неестествени мустаци, които обичат да крещят на език, на който нормалните хора разговарят само с конете си.
ЧАЛГА Е! (когато слушането на музика е фашизирано)
За начало си спомнете, че най-големите грешки са правени, когато всички мислят еднакво и не се сещат да си кажат един на друг, че нещо не е наред.
Чувам пискливите Гласове на миризливите Популисти, усещам мнението на животрептущите Трепанатори на Обществения Череп и долавям неприязънта на Лоботомистите от Последния Ден. Единственото, с което всички те биха могли да бъдат прокълнати, е да почнат окончателно да се обличат като Луна, да се дехуманизират като Мечо и да се оженят по любов за Сашка Васева. Но тази студия впрочем не е за тях. Това е една студия за семплер, китара и 7 % от населението.
Колко пъти сте се противопоставяли на дискриминацията при слушането на музика? Някога да сте отивали и да сте казвали, че тази музика не ви е по вкуса? Случва се само обратното - това е историята за един софийски диджей на Боровец по време на тазгодишния абитуриентски бал на средноелитна гимназия. Той бил заплашен от - забележете! - разгорещената и боса учителка по френски език "да спре с тия неговите глупости" и да пусне чалга, щото "всички ще си излязат от заведението". Веднага след това, напълно обут, дошъл босът на заведението и казал на диджея, че ако всички си излязат, той, диджеят, "няма да си излезе жив оттука" и той, босът, лично ще се погрижи за тая работа. Ди-джеят обаче излязъл за малко, заел някакви сборни касети от местен колега в съседно заведение и се върнал. За да продължи живота си.
Подобна история е описана от Ремарк в Черният обелиск - ако някой не иска да слуша точно това радио, просто да излезе от тази кръчма и да ходи в западна посока, докато падне на земята и си поиска вода на италиански.
Представете си чалга да слушаха единствено шепа прости чалгари, винаги на първи юли сутринта; представете си момиче и момче да срещаха Слънцето с чалга САМО на първи юли, на морския бряг; представете си хората, слушащи чалга, просто да си правеха на първи юли своя тих купон, наречен чалгай-джулай... Как чудесен щеше да изглежда светът! Хората щяха да седят и да мислят различно, а други щяха само да седят. И да слушат чалга. И тази държава нямаше да изглежда така.
ЧАЛГА Е! (когато и ние, и вие, и те в очите на света сме едно и също)
Не ме разбирайте погрешно - аз от музика нищо не разбирам. Но живея някак в българската "интонационна среда" и в един момент започвам да усещам, че и музиката нищо не разбира от мен. А друга няма! Живея на място, където няма нищо друго освен чалга. Дори да бях чалга фен, аз пак щях да се притесня от липсата на алтернатива. Защото - замисляли ли сте се някога? - аз и вие сме от онези нула цяло и дасие**майката колко малко процента, които знаят какво е техно, габа, рок, бритпоп, алтърнатив, ню-ейдж, хип-хоп и прочее. Това е.
Посрещнете фактите с открити гърди. А сега си помислете, че в очите на света и вие, и онези, дето слушат чалга всеки ден и се къпят всеки месец (прав е Чърчил!), сте едно и също. Българи.
Ние си нямаме нищо. Време е да си го признаем, че осиротяхме, братя. А докато погребваме несъществуващото тело на старата Естрада, на Гробищата за Музикални Любимци циганите са си спретнали такъв купон, че вече те е срам да заплачеш.
ЧАЛГА Е! (следствие, а не причина)
Интелигентният човек не може да има нищо против чалгата. Това е все едно докторът да се опитва да оперира висока температура. Не чалгата кара една нация да изглежда проста, а обратното: простата нация по естествен път ражда чалга. Чалгата е следствие, а не причина. Вижте се къде и как живеете, вижте как и за какво си говорите, вижте се какво и колко получавате.
Може би ви се струва, че от всеки ъгъл у нас дъни чалга? Не. В България всъщност е тихо. Погледнете свинщината на мръсните улици, лошото обслужване, превърнато в класика, вселенското отебаване. Погледнете как децата се спъват по неравните тротоари на детството си, а бащите им ги псуват и им пожелават да окьоравеят като майка си, на която "шейебатмайката" - и това отеква, защото е тихо. Погледнете как мислят какво да мезят. Да мезят и да спрат да крещят, че нищо не се случва и че в тази страна тишината ги потиска.
Виждали ли сте гнусния пасторал автобусите разнасят към панелните коптори работната сланинеста ръка на остаряващата нация, която мъкне торби със сланина за децата си, за да има на разградения двор, неподдържаната градина, подивялата асма, извила се над масата с изгнила мушама, край която над пластмасови употребявани чашки домашна ракия седи Националният Дух и се чуди защо е толкова тихо? Виждали ли сте?
Виждали сте. Но тези картинки няма да са толкова страшни, ако пуснете музика върху тях. Тя не бива да е Пинк Флойд, защото хората ще започнат да се самоубиват. Не бива да е от Трейнспотинг, защото и другарите ще станат дрогари. Съвсем пък няма да е и на Трент Резнър, защото всеки, който се казва Пантуди Харалампиев, ще се почувства като Уди Харелсън и ще започне да избива уволнени оператори и репортери от БНТ.
Не, тази музика трябва да е весела. Да извива за мацки и хубави коли. За кинти и бандити. За любов и раздяла. И още нещо. Средата иска озвучаване и го получава. Пусни музиката!
... Слушам пуснатата музика и нищо не разбирам. Защо, след като на тази картинка й отиваше някакъв безотговорен рокендрол, в момента звучи ангажиран кючек?
|
