Поет на всички времена

Спокойно!
Не настъпва краят на света.

Моят приятел –
американският художник Марк МакКий,
ме нарисува
върху дъска, изхвърлена от прилива
след корабокрушение.

И сякаш получавам повиквателна.

Кънетикът –
порт Мистик –
бряг, където
сянката на душата ми
все още скита...

А аз съм на другия бряг.

Стоя като йероглиф с протегната ръка.

Запознавам се със себе си:
- Много ми е приятно!
- Аз съм, разбира се, –
с този коловоз между веждите,
с това трето око...
Аз съм скицата по спомен.
Аз съм словесният портрет...
Но кой ме издирва?
И защо?
Този въпрос ме повтаря.

Ако надеждата ме е загубила,
кажете й,
че аз не губя надежда. 
Ако стрелата търси любовта,
покажете къде е сърцето ми. 

Ето –
Усмивката ми плува
в морето на деветите вълни.

Облаци в лекарски престилки
са навели глави над мен.
Говорят си нещо тихо.
Не искат да ги чуя.

Но аз разбирам
какво си казват
веригата на котвата
и камбанката на борда:
- Всичко свършва,
казват те. –
Всичко си има край.
И корабите умират като хората.
Само две неща,
само всемирът и любовта
свършват без край.
 

Любомир Левчев получи поредното признание за творчеството си. В навечерието на 94-тата годишнина от рождението на Уилям Мередит, бележитият българин е изненадан приятно като му съобщават, че именно той получава приза. Наградата за поезия, давана от фондация Уилям Мередит е съвсем нова. Единственият, удостоен с честта преди Левчев е американецът Дейвид Фишър.  Левчев отказва да говори за признанието, едиственото, което каза е че се е почувствал по особен начин като са му съобщили новината.

Lentata.com публикува съобщението на фондацията за отличието на поета, както и част от новата му поезия:

Фондация “Уилям Мередит” удостоява с Наградата за поезия „Уилям Мередит” за 2013 г. изтъкнатия български поет Любомир Левчев. 

Наградата за поезия “Мередит” не е свързана с процес на кандидатстване, а се присъжда на автора по наша собствена инициатива в духа на щедростта, одухотворявала взаимодействието на Мередит със света на поезията по времето, когато той журираше конкурси и канеше поети в Конгресната библиотека като Поет лауреат на САЩ. Тази награда е признание за важното партньорство в областта на литературата и изкуствата между двете страни, чието начало тръгна от конгресната библиотека. Г-н Левчев е останал верен на музата с една блестяща кариера въпреки множеството предизвикателства, които му е поднасял живота през десетилетията. Неговият живот и творчество са едно цяло, едно забележително постижение, както се вижда от приложената биографична справка. 

„Левчев е уникален глас – поет, като неговата родина България, хванат между миналото и бъдещето, между Изтока и Запада, който в крайна сметка преодолява тази полярност. Ту тъжен, ту замечтан, опиянен, недоумяващ, обзет от благоговение и мъдър, гласът му е често самотен; а когато няма публика, той е доволен да пее на звездите. Като Шели или други велики романтици, той ни говори непосредствено, един лирически скок извън пространство и време. На Изток казват, че “между двама души има само светлина”. Светът е по-светъл от светлината, която сияе в неговото творчество.”
—Ричард Хартайс и Уилям Мередит

КАФЕ С ДЪЖД

Не излизай –
времето се разваля!
О, не се безпокой за мен.
Харесвам щури времена,
когато мечката се жени,
когато дяволът се кръсти
и капят едри капки дъжд,
а грее слънце...

Уж съм дете,
а се разхождам сам
в някаква маслинова градина.
Капките падат като метеори
в кратера на чашата кафе,
която няма никога да ме отмине.
Но нали децата не пият кафе.

Тогава последната капка ме целува.
И аз съм вече разпознат.
Книгата вече е свещена.
А аз пия кафе с дъжд
и харесвам щури времена.