Зеленият път

През май 2011 с дрога за около половин милион долара на международното летище в Малайзия бяха арестувани българите Иван Костов, Георги Бакалов и Георги Георгиев. 6 килограма амфетамини  са били открити в тайници на куфарите на двама от тях. Георги Георгиев бе освободен поради липса на доказателства, той бе депортиран в България през юни месец тази година. За ужас на родителите си, Иван Костов и Георги Бакалов получиха като присъда най-тежкото наказание – смърт чрез обесване. Към момента в Малайзия 935 души чакат смъртта си. Над 700 от тях обжалват присъдите си, а около 200 са поискали помилване.

В домовете на двамата българи  Коледа не дойде, нито ще се празнува Нова година. Родителите на Иван и Георги смутено се надяват на по-лека присъда за децата си. Тази случка разтърси правната и морална действителност  у нас.  Може би някои от вас ще си кажат, ами да не са пренасяли амфети, но помислете - ако ставаше въпрос за вашето дете. Редно е за пореден път, но доста по-отговорно от преди, да поставим въпроса за правото да отнемаш човешки живот.

Смъртното наказание се практикува не само в Малайзия, Индонезия, Иран, Индия, Япония, Китай, голяма част от Африканските държави и прочее, но и в „най-демократичната” страна на земното кълбо, а именно САЩ. Това ли е начинът и правната норма, чрез която голяма част от света може да осакати престъпността и да стерилизира лошото у човека. Като цяло човешката природа не е импотентна откъм зло, то е съпътствало човечеството от самото му начало. Въпросът е кой и на база на какъв морал има право да отнема човешки живот.

Смъртното наказание само по себе си представлява съдебно постановление за екзекуция на човешко същество, извършило особено тежко престъпление / например  убийство или измяна /, в нашия случай обаче престъплението е от друг характер.

Ще си позволя да цитирам член 3 на Универсалната декларация на човека, приета от ООН на 10 декември 1948 година. Според този член: „ВСЕКИ има правото на живот”. Дори този, който пренася амфетамини. На последното събрание на ООН 110 държави гласуваха против смъртното наказание, което е своеобразен прогрес на моралното у човека, но докато то съществува  в страни като САЩ, обществото ни ще се класифицира като незряло и нехуманно.

Издаването на дадена присъда има за цел престъпникът да се покае и поправи, да преосмисли стореното. Противно на логиката е да го наказваш с това, за което го съдиш. Основната функция на дадено наказание е то да действа възпитателно към извършителя, а и към цялото общество. Присъдите не търсят възмездие. Отнемайки живота на престъпника, на практика не му даваме шанс  да се поправи.

Не са малко хората, които подкрепят смъртната присъда. И да, ако престъплението почука на нашата врата, настани се в нашата всекидневна и отнеме живота на нашите близки вероятно всички умопомрачени от болка и скръб ще искаме възмездие и мъст и ще смятаме, че е просто и логично по този начин да се отървем от плявата и боклука в съвременния свят. Дори у нас през 1998 година, партията ВМРО предлага в парламента да бъде гласуван закон, въз основа на който смъртното наказание да бъде прилагано при изнасилване и при убийство на жени и деца. Предложението е отхвърлено от депутатите.

Факт е обаче, че смъртното наказание не премахва насилието, а го поражда, лишавайки извършителя от правото на покаяние. Следствие на това положение се оказва, че съдебната система остава безнаказано виновна, което противоречи на правилото, че пред закона всички сме равни. Системата създава професия УБИЕЦ. Оказва се, че има хора, които си изкарват хляба и хранят семействата си със законно убиване на други хора. Едва ли има човек, който доброволно и мечтателно желае да бъде палач, а ако има такъв, то би трябвало да е подсъдим.

А възможността за съдебна грешка, а корупцията, а некомпетентността, а политическата закрила, а всемогъщите права на властимащите… Убиваме някого, който не е бил виновен, как поправяме действията си? Развитието на човечеството изисква премахването на смъртното наказание, това е крачка по пътя към едно общество различно от инквизиционното. Никой няма право да отнема нещо, което не може да върне  и което не му принадлежи.