Звън на носталгия

Един тъжен ден за един тъжен човек. Работата му е да пази - да пази парк Камбаните, създаден по идея на Людмила Живкова,  да пази спомените на комунизма. Денят е 10 ноември 2012 година  -  тъжен празник за човека, който стои и гледа веселите лица на децата, дошли да се порадват на камбаните в парка. Той се страхуваше да говори, 60-годишен мъж се страхува да каже какво мисли за живота и за камбанния звън.

Какво си спомняте от 10-ти ноември 89-та?          
Преди 10-ти ноември имаше работа за всички. Сега за колко няма?! За 1 милион близо няма.
А Вие какво работехте тогава?
Тогава бях снабдител и шофьор съм бил.
А сега, сега пазите парк Камбаните?
Сега съм охрана за 300 лева на месец. Преди 10-ти взимах 300 лева, при онези цени. Тогава хляб струваше  16 стотинки, сега смятай колко е хляба – поне лев и 16 стотинки. Сиренето беше 1,80 лв. за килограм, саламът беше 3,20 лв. Какво да ви кажа за другите цени...
Откога пазите Камбаните?
От година и половина съм тука. Преди това бях строител. Ама като няма работа се принудих да работя като охрана.
Какви хора идват тук?
Повече дечица идват.
А те дали знаят нещо за комунизма, за Людмила Живкова?
Значи, комунизмът е бил лош ли?! Така ли?!  Тия приказки, дето комунизмът е бил лош са глупост! За мене комунизмът си беше добър - за всеки имаше работа, имаше какво да се яде. Сега безработицата каква е, айде кажи де! Тогава насила караха хората да работят... Разбиха селските стопанства след 10-ти, всичко разбиха! Сега по 4 години всеки управлява - крадат и си тръгват. Сигурно и тогава е имало кражби, но полицията тогава си вършеше работата, а сега...
Има ли сега много хора, на които им е мъчно за комунизма, за Живков?
Има много хора, особено на моята възраст, над 60-годишни, които искат онова време да се върне. С тая пенсия 140 лева – какво по-напред да си купиш – лекарства ли, хляб ли...  Абе, направи си сметка.
Вие имате ли внуци, деца?
Внукът и той е безработен - на 22 години е, поне синът и зетят работят. Споделяме си с един приятел и той е безработен, и сега идва зима много ми е мъчно. Що не отидеш у селата да ги питаш как живеят. Там е още по-страшно!
А не ели вярно, че тогава хората не са били свободни, били са зависими?
А сега ти не си ли  зависима, бяхме зависими от работодателя - държавното предприятие, сега си зависим от частника. Ей, тука 3 месеца не са ни плащали. Това не е ли зависимост!?
А Вие от кого сте нает тук, не е ли от фондация „Людмила Живкова”?
И какво като е от нея!? Каквато ще да е фондация, въобще не таковат, не плащат. А едно време - на 1-во и 15-то число се даваше заплата и никога не я бавеха.
А честно ли е било всички да са равни, да са еднакво бедни?
А сега кой е равен? Кой какво изкарва сега, какво произвежда... Абе, отиди там по селата ги прави тия интервюта! В София е лесно. И само на Вас младите ви е добре.