Спахте ли добре, г-н Социалист?

„Спахте ли добре Господин Дянков” е  заглавие на писмо, което се разпространяваше в социалната мрежа. Адресирано до министър Дянков, писмото разбуни духовете с разказ за бедната и немощна пенсионерка, която искала да си купи 20 грама хамбургски салам, но на касата не й достигнали 15 стотинки. Иван Проданов и съпругата му помогнали на жената, а на другия ден тя им се отблагодарила с питки със сирене. И след множество коментари и недоволството на хиляди хора, помагачът Проданов обяви в национален ефир, че неправителствената организация Х е напълнила хладилника на бедната и щедра пенсионерка.

Хем обикновена история, хем драматична, хем всеобща – в смисъл, че подобен разказ може да се отнесе до всеки трети български пенсионер. Поискахме и ние да се докоснем до бабичката с добро сърце – ей така, за да покажем хубав пример. НО се оказа, че баба Мария, бившата учителка по френски от Копривщица е неоткриваема (или поне никой в нейния град не я е виждал или познавал, и не я е вписвал в регистрите на копривщенските гимназии).

Междувременно в регионалния вестник са се обадили хиляди хора от чужбина, учили в копривщенското училище, искали са да помогнат на бедстващата пенсионерка. Но уви, никой не е могъл да се върже с нея. Самият автор на писмото отговори, че сега няма възможност да даде координати на старицата, „но има достатъчно други хора, на които може да се помогне”…  Да, наистина има, но когато ровичкаш в общественото недоволство, трябва да го правиш с ясното съзнание, че може би има и такива, които ще се трогнат и ще искат да се свържат точно с тази баба Мария.

Новоизгрелият български  талантлив белетрист се казва Иван Проданов. Освен писател, той е и млад амбициозен член на БСП. И понеже талантите се намират през девет планини в десета, Проданов попада на още по-амбициозната редакторка в БТВ Ива Григорова и понеже в България винаги има място за още малко драма следва продължението – благородно НПО без име напълва хладилника на бедната пенсионерка с месо. Браво!

 Бедната баба Мария с недостигащите 15 стотинки за хамбургски салам със сигурност съществува. Тя е събирателен образ на българските пенсионери, с овехтели шлифери от времето на соц-а, които се качват в автобусите и пътуват по час, за да стигнат на женския пазар, за да си купят по-евтини домати. Дянков със сигурност спи добре, въпреки бабите Марии наоколо. Те така или иначе не са негов електорат. Бабите Марии са неразривно свързани със българските социалисти. Толкова неразривно, че социалистите вече пишат приказки за тях. Всичко е същото като едно време – само дето социалните революции вече започват с отворени писма в социалните мрежи.

Тези дни светът се радваше и тръпнеше по смелостта на човека, който скочи „от ръба” на Космоса. Това е светът, в който българите не живеят. Това е светът, в който мечтите са чисти – няма измислени групи във фейсбук, няма болна амбиция... Просто Феликс имаше мечта. Ако той беше в България, пред капсулата сигурно щеше да има лентичка за рязане, след това щеше да има дебат по телевизиите, недоволните от сметките си за ток, щяха да кажат, че откъдето и който и да е скочил, са изхарчени твърде много пари – а именно 50 милиона долара. Зян! После може би щеше да има писмо със заглавие „Спиш ли добре Феликс?” от някой млад ревностен социалист.

Затова там някъде на Запад революцията се получава. Там Феликс има мечта и прави революция за човечеството, тук Проданов иска социална революция и си съчинява писмо, адресира го до финансовия министър и в него разказва един свой сън. Сънят, в който той е спасителят на бедната бабичка.

Lentata.com все пак продължава да търси бившата учителка по френски. Извиняваме се предварително на г-н Проданов, ако тя съществува (той самият не беше убедителен в това си твърдение, когато го помолихме да ни свърже с нея).  Не търсим баба Мария заради сензацията, а защото е хубаво да подклаждаме доброто с образи от  реалния живот. Иска  ни се да вярваме, че и у нас стават чудеса – чисти и светли, не само предизборни, чудеса без политически амбиции. Чудеса равни на добри хора, които пишат безкористни писма. 

Публикуваме писмото на 32-годишния социалист Иван Проданов без редакция:

„Спахте ли добре, господин Дянков????? Защото АЗ не спах добре.Не спах добре поради една причина.Вярно тя е нищожна за ВАС и надали ви интересува ,но МЕН ме ужили ,ужили ме все едно пчела или оса,фраснаме по главата все едно ,че Кубрат Пулев мие забил един в лицето. Причината е толкова неинтересна за вас,че надали ВИЕ ще се трогнете от една бедност,от едно безпаричие,от една мизерия.Но въпреки вашето бездушие и слаб интерес АЗ – Иван Стефанов Проданов ще ви разкажа какво толкова много разстрои моя сън.

Ще ви разкажа тази история с надеждата ,че ВИЕ като Министър на финансите на Република България ще се трогнете и ще се осъзнаете.
- Преди няколко дена аз (Иван Стефанов Проданов) и моята съпруга пристигнахме в родният и град на гости на тъста и тъщата.Преди това решихме да посетим местния магазин от голяма и известна верига да напазарим за вечерята ,все пак родителите и са пенсионери и живеят много охолно с „огромната пенсия която получават.Както и да е – в магазина напълнихме една количка с продукти и се запътихме към касата.Опашката беше голяма та се наложи да почакаме.Тогава моята половинка се сети че не сме взели памперси за близнаците ни.Аз като кавалер и баща за пример (Умря циганката дет ме хвали ,ама ….) отидох към съответния щанд ,който по стечение на обстоятелствата се намира до щанда са месо и там станах свидетел на следната молба на една възрастна жена към момичето ,което обслужваше щанда .
- Мило дете отрежи ми 20 грама (Не е грешка, възрастната дама наистина каза 20 грама) салам от Хамбургския,че днес взех пенсия и си казах, бе и аз съм човек,да хапна малко салам.
Възрастната дама си взе поръчката и се запъти към щанда за сирене от където взе 100 гр. сирене и от там към касата.Естествено аз също се тръгнах с памперсите към касата.Опашката пред касата все така си беше дълга ,и понеже бяхме с повече покупки пуснахме възрастната женичка пред нас.
Какво стана обаче ,когато се наложи жената да плати ????
Оказа се ,че саламчето не е било 20 грама ,а 30гр. та не и достигнаха 0.15лв да си плати.Жената много се притисни започна да рови с треперещи ръце в протърканият си портфейл за стотинки ,но уви не намери ,виждах как сълзите напират в очите и,тогава АЗ и дадох нужната сума и с това всичко се оправи.
Мислите си ,че ИСТОРИЯТА свършва до ТУК господин Дянков????? Нееееееее ,тя продължава .Продължението е следното:

Вече в родителите на съпругата ми , с тъста ми седнахме на масата ,жените направиха салата,чукнах ме се с хубавата ракия на тъста и прекарахме една приятна вечер в компанията на децата ,приятели ,роднини и съседи.Съвсем бяхме забравили за днешната случка в магазина,НОООООО някой не беше забравил,и това беше възрастната женичка от магазина,същата тази на която не и стигаха тъпите 0.15лв.

Та на следващата сутрин ,бяхме изненадани от неочакван ,но много приятен гост.
Това беше тази женичка,понеже града е малък и всички кажи речи се познават тя разбрала кои сме и ни идваше на гости с малък подарък.
Знаете ли ГОСПОДИН ДЯНКОВ какъв беше подаръка???
Скромен ГОСПОДИН ДЯНКОВ подарък ,но от сърце – бяха питки със сиренце.Жената беше направила питки със всичкото сирене което беше взела предния ден и ни ги беше донесла на НАС!
Оказа се ,че след като си е взела ГОЛЯМАТА ПЕНСИЯ която получава ,а това са огромните 140лв. жената си е купила дърва ,платила тока и водата и са и останали огромните пари за харчене в продължение на 1 месец – 10лв.
Тъста ми ,който е бивш военен и познавах ,като много корав мъж се разплака от нейната история.
Трябва да ви кажа ГОСПОДИН ДЯНКОВ ,че никога през живота си не бях ял толкова сладки питки със сирене.

СЪВЕТВАМ ВИ ЕДИН ДЕН И ВИЕ ДА ГИ ОПИТАТЕ!”