България – между ВИП-овете и Шериата

През седмицата в Пакистан арестуваха бизнесмен за „равнодушие към исляма”, защото отказал да протестира. Това е – днес арабското достойно поведение означава поне да се самозапалиш, за да покажеш, че отстояваш възгледите си. А у нас Арабската пролет дойде тази есен, за да няма обвинения в незаинтересованост и безхаберие от страна на арабския свят. Дойде заедно с делото срещу „13-тимата апостоли” – така наричат себе си обвинените в проповядване на радикален ислям. Дойде под формата на организирани протести пред съдебната палата в град Пазарджик.

Това се случи само защото е стартирал процес. Апостолите не са осъдени дори на първа инстанция, но протестиращите настояват изобщо да няма обвинителен акт срещу техните братя-мюсюлмани. Те, протестиращите, казват, че това е процес срещу техните права да носят хиджаби, бурки, бради и да се молят на Аллах. Те казват, че това е процес срещу правото им да изповядват религията си свободно. Те си позволяват това в най-толерантното общество на планетата – българското. Но не знам дали напоследък толерантността е повод за гордост...  А протестиращите отговарят:  „Това не се случва срещу 13 персонални лица, не смятаме, че това е само срещу имамите, ние смятаме, че това е срещу цялата мюсюлманска общност и исляма. Тук няма ислямски фундаментализъм, тук има ислямофобия, тук има антиислямизъм, тук има репресии, рестрикции, ограничаване над мюсюлманската общност, които продължават от 100 години насам.” Ето това е отговорът на толерантността.

Не помня в демократичната история на България да се е случвало нетолерантно изстъпление спрямо българските турци или българите мохамедани. Ние живеехме заедно и в мир – те ни поздравяваха за Великден, ние тях за Байрям. А тази седмица в новините, в репортаж от Пазарджик един протестиращ мъж каза на български, че той е роден тук, но не е българин – просто има гражданство. Но той не се чувства българин и не желае да бъде. Той обаче иска България да уважава него, братята му мюсюлмани и Аллах. А дали той уважава България... Не я уважава, но е готов да протестира щом почувства вярата си застрашена, укорена или неразбрана. Той има право да обижда България, а Тя няма право да му направи забележка. Това е Пазарджик тази есен. Есента на мюсюлманското недоволство.

В повечето български градове (тези извън Родопската област) делото за проповядване на радикален ислям не е особено интригуващо. Няма гласни обществени реакции, само няколко минутки, които запълват вечерните новинарски емисии. В повечето български градове и домове има по-интересни неща за гледане. Например - ВИП Брадър.

От другата страна на българската планета (където Шериат е непозната дума), стои едно друго явление. Явление обидно и явление прекрасно, и показателно. Това е т. нар. Черна Златка. Гласовете ви чувам – защо се занимавам с нея. Първо – защото вие се интересувате от нея неистово и второ - защото вие сте виновни заради нея. Това е положението – вие родихте Черната Златка, вие я създадохте, вие я научихте на нещата, които знае. Днес половината нация псува Черната Златка, а другата половина мастурбира с/върху образа й.  Тя е и обобщения образ на трудовата героиня на нашето време. Едно време беше Найда Манчева, сега е Златка Блек. Многомашиннички...

От другата страна на българската планета (там, където бурката е непонятен стайлинг) има неща, които са безценни. А за всичко друго има кредитна карта, която трябва да бъде зареждана с минимум 2000 лева месечно. В тоя свят можете да си  пожелаете Златка – ако сте оптимисти. Можете да  напсувате Златка – ако сте песимисти. И можете да си купите Златка – ако сте реалисти.  Разбира се, това се отнася до обобщения образ, а не до конкретната Златка. Аз съм й приятел – едно неразбираемо приятелство...

Гръцката митология разказва как Зевс обладал Даная под формата на златен дъжд. Така е и днес с жените  – за да обладаеш някоя Даная, трябва да я посипеш със златен дъжд. В наше време върху Даная се сипе златния дъжд на богатите мъже, а от тях се ражда Горгона Медуза – усещането, че сме глупави и чалгирани.

Ще ви кажа най-важното - каквато и да е Златка, виновни са мъжете и хората наоколо. Другото, което се случва е просто омаскаряване на неграмотните. Не забравяйте – столицата на глупостта е жестокостта. Жестокостта, с която се отнасяме към децата, жените, по-малките и по-смотаните. Бъдете милостиви към Златка. Тя е вашето общо дете, което заченахте, родихте, забравихте да пратите на училище. Детето, което изнасилвате всеки ден за левче – и точно вие днес й се подигравате, че е проста?! Прекалявате. Тя е проста точно толкова, колкото ви е нужна  - за да спите с нея. Или да онанирате.  Златке, това е метафора, не се отнася до тебе.

Аз обичам България. Само тука, на толкова малко площ, могат да съжителстват силиконовите жени и жените с хиджаби и да не подозират за съществуването на Другите. Те не се познават и никога няма да се срещнат. Едните не знаят много чужди думи и не се интересуват от нелъскавата част на съществуването. Другите живеят по строго определени правила и няма как да прелистват мъжки списания с голи корици. Те нямат общо кратно освен страната, в която са се родили. Те са двата полюса на едно шизофренно общество, на един тюрлюгювеч с каперси и гъши дроб. Те са продукт на демократичната ни родина. България  - там, където няма забранени неща.