Светец ли е Васил Левски?

Текстът не е патетично излияние за светостта на Апостола на свободата. Текстът цели да покаже документално как Българската православна църква не спазва собствените си канони и правила и разчита на кратката памет на миряните…

На 21.07.2004 г. в църквата „Света Петка Самарджийска” в подлеза на ЦУМ е насечена и изгорена иконата на Васил Левски, както и книги на големия Николай Хайтов, посветени на Апостола. Светотатството е извършено по нареждане на настоящия пловдивски митрополит Николай, – временно заместващ Патриарх Максим в Софийска духовна епархия. 

Тази случка остава скрита за обществото. Свидетели на кощунството са няколко отци от алтернативния синод, които днес вече не желаят да разкажат истината без да се гарантира пълната им анонимност.

Предисторията

Комисията по канонизации под председателството на алтернативния пловдивския митрополит Борис извършва първата канонизация в демократична България - на дякон Игнатий (Васил Левски) и други личности от родната история през 1996 година. Доводите им: „Това са свещеници, убити заради вярата си. Те принадлежат на БПЦ и е кощунство да не бъдат канонизирани и паметта им да не се почита”, смятат инициаторите на събитието. Сред инициаторите са тогавашния кмет на София – Стефан Софиянски, писателят Николай Хайтов, както и мнозина свещеници от Алтернативния синод.  Канонът е спазен – за светците са написани жития, молитви, тропари и са нарисувани икони.
Преди тази канонизация БПЦ  за последно обявява са светци Софроний Врачански и Паисий Хилендарски през 1962 г. /по времето на патриарх Кирил/.
 

44 години по-късно разколниците обявяват официално и по съответния ред, че Васил Иванов Кунчев вече може да бъде почитан от българите като Свети Йеродякон Игнатий.  Този акт не е признат от Светия синод на Българската православна църква. Владиците решават това, защото според устава на Българската православна църква канонизация на светии се извършва от синода в пълния му състав. Оценяването на доказателствата за праведен живот и святост се прави от Богослужебната комисия, в която са владиците Йоаникий, Николай, Гавриил и Неофит. В традицията на нашата църква условията за обявяване на някого за светец са “чист, високо нравствен, свет живот, чудеса приживе или след смъртта и нетление или благоухание на мощите (ако има такива)”.
Заради тези доводи до вестта за канонизацията на Васил Левски достига до малцина миряни. Две години по-късно, на 30 септември и 1 октомври 1998 година в "Св. Александър Невски" е проведен Разширен, Надюрисдикционен Всеправославен събор с участието на Предстоятели и представители от всички автокефални и автономни православни църкви, който обявява избора на патриарх Максим за каноничен. Съборът приема разкаянието на митрополит Калиник (възстановен като Врачански митрополит) и „патриарх” Пимен (останал на разположение на Св. Синод с титлата бивш Неврокопски митрополит). Светия Разширен Събор е свикан с основната цел да се преустанови разкола в българската църква. На него присъстват:

На този събор е решено разколниците да се покаят и да бъдат приети обратно в лоното на БПЦ. И те молят за прошка. В следствие на това главите на православните църкви решават:

„Също така се приемат в св. Българска църква презвитерите и дяконите, ръкоположени от гореспоменатите по време на разкола, и извършените от тях противоканонични чинодействия* се обявяват за автентични, валидни и преподаващи благодат и освещение.”

За чинодействие се приема всеки църковен обред в това число – кръщене, бракосъчетание, опело, освещаване, канонизация и пр. свещени православни актове… С това си решение Светият събор автоматично /и без да има нужда поименно да назовава всичките обреди извършени за шест години от дотогавашните разколници/ признава и канонизирането на Свети Йеродякон Игнатий. Според устава, решенията на събрания на епископите от поместните църкви за постигане на единство и съгласие по въпросите на вярата и християнското учение, са абсолютни. Което ще рече, че не могат да бъдат анулирани или променяни.

Незнайно защо обаче на 20 юли 2004 година Левски отново е канонизиран (което значи обявен и приет в лоното на Църквата като светец) отново от алтернативния Синод.
А на 21 юли 2004 г. официалният синод анулира канонизацията му. В същия ден по нареждане на настоящия пловдивски митрополит Николай, иконата с образа на Свети Йеродякон Игнатий е насечена и изгорена от негови служители.

Из разказите на поп Тодор за последните думи на Васил Иванов Кунчев:
Аз отидох при Левски и като го изповядах , почнах да чета отпуснатата за случая молитва и когато споменах името „раб божия Василий”, Левски ме прекъсна и каза: Споменувай ме в молитвите, отче-попе, с името Йеромонах Игнатий, моли се, отче, не за мене, а за Отечеството България.