Българите никога не сме могли да се похвалим с много митични същества, народни герои, легендарни образи и прочее. Малко Бай Ганьо, малко Хитър Петър, но никакъв американски Супермен или поне скандинавски Беулф. Никакво създание (било то имагинерно), за което да можем да разказваме приказки на децата си, да спорим докато запиваме в кръчмата или поне някой, който да буди у нас леко патриотично възхищение.
Но ако направим нов прочит на българските времена в последите десетина, че и повече години периодично се появява едно име, което буди завист и леко възхищение у мъжете, буди желание за допир у голяма част от жените (тези на възраст между 18 и 49, повечето с поп-фолк ориентация), създава усещане за легендарност у по-възрастното поколение, а младите не спират да се питат – съществува ли този герой или вестниците си го измислят, за да си продават тиража.
Като повечето герои, той е почти невидим, не го блазни славата и умело избягва прожекторите. И естествено – той е надарен със свръхсила, която упражнява подсъзнателно, без да си служи с оръжие. Не е сигурно само дали се бие с лошите. Неговото име е Коко Динев – повелителят на фолкдивите в България.
Представите се объркват единствено, когато простосмъртните се запознаят с външността на героя. Той излиза от суперменския стереотип и влиза в собствен негов – още едно нещо, което потвърждава изключителната му идентичност. Той е пълничък мъж, с добродушно бузесто лице, тънък глас, който несвойствено излиза от немалкото му тяло. Твърди се, че в миналото е бил близък с хора от подземния свят. Притежава легендарна кръчма в Столицата, както и футболен отбор. Има две отрочета от две фолкпевици, а легендите му приписват още поне толкова от поне още толкова... За него се знае, че е добре финансово обезпечен и се разказва, че обезпечава добре и настоящите избраници на сърцето си. Знае се и че сърцето му е нечовешки голямо, защото е успяло да даде любов на хиляди знайни и може би милиони незнайни красавици.
Жените на Коко Динев са неизменна и основна част от имиджа му на супергерой – те са много популярни в България, непрекъснато обсъждани от хората, имат големи гръдни обиколки и изкарват прехраната си с попфолк и в определен етап от връзката си с него му посвещават песен . Докато са с него, те всички разказват колко мил, прекрасен и грижовен е техният Коко. Когато вече не са с него, повечето отказват коментар по темата. Видимо е само страданието им. Самият Коко никога не говори за личния си живот. Но хората са го казали – който действа, не говори.
Без да се намесва пряко Коко успява да организира скандали и първи страници из пресата. Настоящи, бивши и бъдещи негови половинки се намразват, обиждат и заплашват – едни бранят своето, други им обясняват, че то отдавна не е тяхно. А народът се вълнува. Малцина са онези, които си позволяват лоша дума за Коко. У хората неговите легендарни действия будят респект. „Коко Динев да си" е съвременна българска поговорка, чийто основен пожелателен смисъл е – да имаш кръчми, коли и да можеш да си избираш от най-пищните и популярни жени, те да ти раждат наследници, ти да намираш нови красавици, за да пръснеш уникалния си генетичен материал максимално надалеч.
Социологически агенции прогнозират, че приказката за Коко Динев и неговите принцеси ще бъде приказка безкрай. Твърдят, че ако човек живее като Коко Динев, доживява поне до двеста години.
Математици от БАН не могат да изчислят колко ще наброява прякото поколение на българския супермен дотогава.
ПР консултантски фирми съветват партийните лидери на следващите парламентарни избори да издигнат кандидатурата на Коко Динев, което ще им гарантира 90 % избирателна активност на жени на възраст 18-49, 80% от които ще дадат гласa си за Коко (останалите 10% все още ще преживяват травмите от раздялата с него), което ще гарантира на политическата група, която успее да го привлече на своя страна, 100% влизане в парламета. Пък след още четири години защо не и: КОКО ДИНЕВ = ПРЕЗИДЕНТ!
Изводът: за съжаление или не, днешните приказки (т.нар. таблоиди) извеждат едно създание като легендарно, митично и притежаващо свръхспособности. Или поне вестникарският му образ изключително наподобява шаблона за национален герой. Заради това явление можете вместо детски книжки да взимате по един жълт вестник вечер и да четете на подрастващите. В началото трябва само да добавите: Имало едно време...Коко Динев.....
© 2023 Lentata.com | Всички права запазени.